Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Трябваше отдавна да се оженя за теб.

Бе проявил глупост поради прекомерните притеснения и на двамата от въображаем скандал и коментари. Нима едно такова признание би опетнило паметта на Рос? Нима би отклонило Ческа от ангажиментите й в конфликта с хидрогите? Не допускаше, но вече бе прекалено късно. Всъщност сложните им интимни отношения им бяха пречили много повече. Не бе съзирал Пътеводната си звезда достатъчно ясно.

Ческа сигурно вече бе приела предложението на Рейналд. Скитниците и терокците щяха да могат да обменят ресурси за взаимния си напредък и да се обединят срещу противниковите сили, които заплашваха или да ги погълнат, или да ги унищожат.

Джес се носеше самотен сред море от недоловимо рехав газ. Дори мощните плазмени вълни и йонизирани урагани бяха толкова слаби, че не долавяше нищо.

Джес се промуши през един люк и се спусна в производственото хале под жилищната каюта. Проверката на нарастващия улов се бе превърнала в успокояваща ежедневна процедура.

Преобладаващият компонент на мъглявината, особено сред отдалечените вихрушки, бе чистият водород и загребвачите бяха конструирани да всмукват всички събрани газове през високо коефициентните ектиреактори.

Според ситуационните аналитични проби вече дни наред той летеше през изключително гъсто струпване на парообразна материя, съдържаща не само водород, а и хидроксилни и въглероднодвуокисни молекули, следи от въглероден окис и двойно йонизиран кислород. Най-странното от всичко бе, че уредите показваха значителна концентрация на цели водни молекули в газообразното струпване, нещо необичайно за междузвездните облаци.

От практиката си в ледените мини на Плумас Джес отлично знаеше за огромното значение на водата за междузвездните колонии. Скитниците се нуждаеха от нея за пиене или за хидропонните парникови системи. Освен това по електролитен начин водата можеше да се разпада на водород и кислород, които отново образуваха прекиси, ракетни горива и дори балсами. Подобна суровина не биваше да се пропилява.

Тъй като разполагаше с достатъчно време да прилага изобретенията си, Джес преустрои молекулярните филтрационни системи и набързо инсталира допълнително устройство за извличане на водата от звездния облак. Обзет от амбициозен оптимизъм, той конструира цистерна с вместимост стотици литри. Дори в концентрираното струпване на газове обаче можеше да има само една-две водни молекули във всеки мъглявинен кубически метър.

Тези занимания ангажираха мозъка му и разсейваха болката от загубата.

Джес се носеше из пространството, заобиколен от незабележими пари, озарени от заблудените фотони на далечни звезди. Ектиреакторите буботеха, вдишвайки пречистения водород, а дестилаторите отделяха космическа вода — по една капчица през равномерни интервали.

Съгласно съхранената сред мъжете скитници традиция, Джес извезваше върху дрехите си сложни кланови символи, които показваха разрастващите се семейни разклонения. За съжаление, разклоненията на клана Тамблин в момента бяха спрели да растат.

В абсолютната си самота Джес часове наред извезваше сложните очертания, скицирайки ги наум. Ако всичко се бе случило по различен начин, веригата на неговия клан можеше да се съедини с тази на клана Перони в многоцветна дъга, разпростряла се върху джобовете и ръкавите на дрехата му. Сега обаче десенът приключваше с него.

Освен съседните композиции на чичовците му, единственото друго разклонение беше това на Тасия. Може би тя щеше да продължи. Всеки млад скитник би бил щастлив да му бъде партньорка, ако оцелееше до края на военната си служба.

О, как ненавиждаше тези хидроги! Рос… Тасия… Ческа… Един ден войната щеше да свърши, но животът никога нямаше да е същият. Един ден той може би щеше да започне отначало и да преначертае композицията на своя живот според новите посоки.

Но не сега. И не скоро.

Хидрогите продължаваха методичното и безжалостно опустошаване на Буунов брод. Бойните кълба напредваха безпрепятствено над покритите с гори пространства и покосяваха с ледени вълни високите борове. Без да бързат.

Тасия Тамблин издигна претоварения си крайцер броени мигове преди връхлитането на сферите. Когато натежалата манта помръдна тромаво, тя се усъмни дали ще успеят да се измъкнат достатъчно бързо. Бойните кълба изкореняваха точно зад тях черни борове, взривяваха магазини и домове, дъскорезници и складове.