Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Джора’х усети хлад отвътре.

— Тор’х ще започне да служи, когато бъде призован. За това е обучен и за това е роден.

По непоклатима традиция всеки престолонаследник трябваше да е чистокръвен благородник като първия син на престолонаследника, а не военен офицер със смесена кръв. Зан’нх бе достигнал висок чин в Слънчевия флот благодарение на изобретателността и уменията си. Досега Тор’х не бе показал наклонности да управлява или дипломатически умения… но все още бе твърде млад.

Хирилка се намираше в системата на двойна звезда, един от многото бинари и тринари сред блестящата тиара на Хоризонтния куп. Огромното синкавобяло първично слънце осветяваше небето през дългите дни на Хирилка, докато вторичното озаряваше нощите, тъй че илдирийците не познаваха страха от тъмнината. Привлечени от умерения климат и потъналата в зеленина планета, те я бяха превърнали в изобилен миролюбив свят.

Кори’нх свали седемте бойни лайнера върху площадката на космодрума, павирана с шестоъгълни печени плочи, подредени в сложна мозайка, та красотата на Хирилка да може да се наблюдава от кацащите кораби. Ликуващи тълпи размахваха отражателни вимпели, за да приветстват септата.

Джора’х се намръщи заради устроения спектакъл.

— Предупредих Руса’х, че това е неофициална визита. Помолих го да не привлича внимание към пристигането ми.

Кори’нх го погледна и се усмихна едва-едва.

— Вие сте престолонаследникът, който идва да отведе сина си. Как би могъл да пропусне подобна възможност губернаторът на Хирилка?

Губернатор Руса’х бе устроил цяло парадно шествие от многоцветен ескорт, паметители, танцьори и певци за посрещане на гостите. Джора’х и адарът излязоха един до друг, приветствани от възторжени възгласи. Златистата коса на престолонаследника блещукаше около главата му като корона. Очите му — като звездни сапфири — се присвиха на светлината на яркото синкавобяло слънце на Хирилка.

Кори’нх нареди на почетната стража да образува прецизен строй по рампата. Войниците се мъчеха да запазят реда, докато избутваха въртящите се по пистата изпълнители.

Като полагаше усилие да потисне раздразнението си, Джора’х поздрави брат си и добави:

— Това неочаквано хубаво посрещане бе излишно, Руса’х.

Губернаторът на Хирилка не долови критичната нотка в гласа на престолонаследника.

— Това е само началото!

Беше бузест и женствен, ухилен до уши и с глуповато изражение. Потупа брат си по рамото с безцеремонна фамилиарност.

— Не мога дори да изброя приемите, представянията и представленията. Разполагаме с историк, съперничещ дори на Вао’сх в Призматичния палат. Инсталирал съм нова галерия от танцуващи фонтани. Ще останеш изумен. — Той се приведе по-близо. — И лично съм проверил предпочитаните си интимни компаньонки кои от тях са най-плодовити. Хирилка ще заслужи честта сред населението й да остане кръвен наследник на престолонаследника.

Болката на Джора’х заради влошаващото се състояние на баща му помрачаваше радостта му и всякакво желание за забавления.

— Прекалено много се стараеш заради мен, братко. Ще направим съответните представяния и може би адар Кори’нх ще се съгласи на кратка демонстрация на доблестната си септа. — Джора’х огледа внимателно сина си — колко младо изглеждаше момчето! — който се спотайваше притеснено зад гърба на губернатора. — Но двамата с Тор’х имаме важна работа.

Младежът направи поклон, напомнящ по-скоро потрепване.

— Чичо ми каза, татко.

Руса’х се изкикоти.

— О, тегобите на престолонаследника. Доволен съм, че не съм първородният!

Тор’х бе напрегнат и неспокоен. Дългата му коса бе оформена в сложна прическа, украсена с дребни скъпоценни камъни, блещукащи като утринна роса. Бе нагизден в свободна шарена дреха и Джора’х се изненада от слабостта му, странно контрастираща с дундестия Руса’х. Двамата се хранеха добре и често почиваха, но Тор’х вероятно си позволяваше шайинг и други стимулиращи хапчета, докато губернаторът явно предпочиташе само да яде и да спи. Хирилка бе известна най-вече с производството на стимуланта шайинг, дестилиран от млечния сок на насекоморастението ниалия.

„И аз ли изглеждах така, когато бях по-млад?“, запита се Джора’х.

Като страничен ефект от шайинга образът на сина му в тизма беше неясен. Макар престолонаследникът да можеше да усеща Тор’х, щом се съсредоточеше, в момента мислите му бяха неясни и Джора’х бе в състояние да ги тълкува единствено по изражението му.