Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Сега образът й се завърна с пълна сила в съзнанието му. Нямаше никаква представа дали това е жената, която имат предвид Ютеър и Лиа, но се зае с преценката на множеството предимства на подобен съюз.

Отпиваше от чая си, заслушан в музиката, която изпълняваха баба му и дядо му. От многото мисли започна да му се вие свят.

В ранните часове на мъгливото утро крал Питър и назначените му съветници се събраха в новопостроената зрителна зала. Проследиха с огромно внимание въвеждането на кликиския робот в дисекционното помещение под нея. Джоракс се придвижваше тромаво върху членестите си крака, сякаш отиваше да го екзекутират.

Зеленокожият оплешивяващ главен научен съветник Хауард Палаву подхвърли весело:

— Прегледах записите, ваше величество. Първият доклад за откриването на тези роботи е след завръщането на експедицията на Робинсън от Ларо преди сто осемдесет и три години.

— Значи е дошъл моментът да разберем за какво става дума — отвърна Питър, без да откъсва очи от тромавата разумна машина.

Джоракс беше толкова огромен и мощен, че заплашително напомняше ходеща мина.

Вляво от креслото на краля се бе привел Ларс Рурик Свендсен, ханзейският инженерен специалист. Сините му очи проблясваха от хрумвания и детинско възхищение.

— А илдирийците знаят за тях дори по-отдавна, но никога не са правили цялостна дисекция и анализ.

— Всички знаем, че илдирийците нямат силно развита любознателност — каза Палаву. Двамата специалисти бяха толкова ентусиазирани, че сякаш не забелязваха присъствието на краля. — Новостите не ги занимават. Но ние можем да изследваме, да проучим и да приспособим много технологически новости в наша полза. О, това е велик ден за нашите военни постижения.

Свендсен кимна.

— Ханзейските кибернетици са в застой по отношение на развитието на нашите компита. Нямаме съществени усъвършенствания от поколения. А тези кликиски роботи са просъществували хиляди години без никакъв упадък.

Крал Питър се опита да охлади увлечеността им.

— Никакъв упадък ли, господа? Нито един кликиски робот не помни какво се е случило с техните създатели. Бих казал, че всеобщата амнезия е сама по себе си известен упадък, не мислите ли?

Автоматизираната лаборатория под тях бе оформена едновременно като ремонтна лаборатория и операционна зала. Покрай стените на осмоъгълната зала бяха подредени огромен брой стойки с аналитични и диагностични прибори. Централната площадка представляваше подсилена хирургическа маса, за да издържи туловището на Джоракс.

Силно въоръжени дворцови стражи и специално назначени командоси със сребърни барети на ЗВС охраняваха покрай стените и пред вратите на залата — бяха инструктирани за потенциалната опасност и бяха нащрек за всяка евентуална заплаха.

Макар кликиският робот да се извисяваше над човешки ръст, той не направи никакъв заплашителен жест, когато завъртя плоската си геометрична глава, за да огледа подредените за дисекцията прибори. Шарнирните му ръце бяха присвити в елипсоидната му черупка.

— Не се страхувайте. Дезактивирал съм самозащитните си системи и ви гарантирам абсолютно сътрудничество.

„Винаги внимавай с някой, който казва: «Не се страхувай»“, помисли си Питър. Същият този робот бе унищожил доктор Уилям Андекър „по случайност“. Стражата остана нащрек.

Екипът от кибернетици се въоръжи с лазерни фрези и диамантени триони, фини сонди и всевъзможни други прецизни прибори.

— По-добре да започваме — каза главният изследовател. — Джоракс, ако нямаш нищо против да полегнеш тук, ще ни е по-удобно.

Питър се намръщи — съмняваше се, че роботът изпитва особено желание да улесни процедурата по разглобяването. Но Джоракс изглеждаше съвършено добронамерен и дори старателен.

„Защо го прави? Каква е истинската причина?“

Базил Венцеслас бе толкова възбуден от очакваните технологически предимства, че взе предложението на роботите за чиста монета. Но за Питър кликиските машини бяха такава загадка, че прилагането на стандартите на човешкия алтруизъм не му изглеждаше твърде подходящо.

Роботът се наклони бавно назад и се отпусна върху лабораторната платформа. Приличаше на напръскана с отрова огромна хлебарка. Питър се запита дали древната машина може да изпитва страх или болка.

В залата неочаквано настъпи суматоха. Дворцовите стражи се опитваха да препречат пътя на два кликиски робота, последвали Джоракс. Една от сребърните барети размаха оръжието си към бръмбароподобните машини.