Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Ютеър засвири на измайсторена от него резонираща арфокитара, а Лиа на флейта. Откакто се бяха оттеглили, двамата отделяха време да измислят музикални инструменти от горски материал. Раздаваха ги на децата, които тичаха къде ли не и надуваха свирки, дрънкаха по струните и думкаха по барабанчетата. Нищо не доставяше по-голяма радост на Ютеър и Лиа.

Накрая баба им пристъпи към деловата част.

— Рейналд, ако ще сядаш на трона като отец на Терок, крайно време е да си намериш съпруга. Хората го очакват. — Лиа остави флейтата в скута си. — Вече си по-голям, отколкото беше майка ти, когато се омъжи за Идрис. Баща ти беше достоен и способен млад вожд на червеен кошер. Тяхната връзка създаде прекрасно потомство. Те управляваха добре и хората ги обичат. — Тя въздъхна. — Но мирните времена и удобният живот ги направиха малко… кротки.

— Иска да каже мекушави — добави Ютеър. — Терок е независим и не разчитаме на търговията нито с Ханзата, нито с илдирийците. Въпреки това Алекса и Идрис грешат, като си мислят, че можем да пренебрегваме войната с хидрогите. Немислима е политика на неутралитет по отношение на извънземен враг, който убива безразборно.

Лиа се намеси:

— Дори не съм убедена, че хидрогите правят разлика между илдирийци и хора.

— Родителите ти предпочитат да не правят нищо — продължи Ютеър — с надеждата проблемът да отмине. Ето вече месеци наред ние с Лиа се опитваме да ги убедим да те оставят да поемеш отговорността в тези трудни времена. Най-после ни послушаха.

Лиа потупа внук си по ръката.

— Ти ще си много по-добър владетел, скъпи. Имаш и сърце, и глава за това.

— Защо ми казвате всичко това? — попита Рейналд.

— Защото след месец ставаш следващия отец и възлагат надежди на теб — намеси се Естара. — Не се главозамайвай.

Ютеър се засмя под мустак.

— Чуй какво казва сестра ти. Тя май е най-мъдрата от цялото семейство. Може да е прекалено рязка, но казва истината.

При друг случай Рейналд вероятно би сръгал Естара в ребрата. Сега обаче се замисли над думите й.

— Е, добре, поканихте ни на вечеря, за да ме съветвате. — Той кръстоса ръце на гърдите си. — Разкажете ми за предизвикателствата пред един управник.

Ютеър вдигна ръката на съпругата си и се усмихна широко.

— Една от най-големите тайни, Рейналд, е да се ожениш за свястна съпруга.

Възрастната жена изгледа първо Рейналд, а след това Естара.

— Крайно време ти е, Рейналд. Вече си на трийсет и една.

Ютеър продължи:

— Същото се отнася и за теб, Естара. И ти си достатъчно голяма за женене. Двамата трябва да обмислите възможностите си. За начало свикнете с мисълта, че трябва да си изберете партньор по причини, които не са подчинени на емоции и хормони. Изберете точния човек, като преценявате с разум, а ако имате късмет, може да се появят и чувства.

Лиа размърда пръсти по флейтата.

— Едно по едно, скъпи. Нека най-напред помислим за Рейналд. Повечето хора очакват да вземеш дъщеря от добро теранско семейство, но в такива времена може би е добре е да разсъждаваш по-широко.

Рейналд вече бе мислил за това, но все пак попита:

— Какво имате предвид?

— Галактиката е огромна, Рейналд — отвърна Ютеър. — Може би е разумно да направиш по-мощен съюз, отколкото само с няколко терокски семейства.

На Рейналд не му се искаше да зададе въпроса, но нямаше как.

— Имаш ли нещо наум, дядо?

Той вече бе направил своя избор.

Лиа заговори с наставническия тон, който той помнеше от своето детство, когато имаше кошмари с горски шумове.

— Чакай, чакай, ние само разговаряме. Ние с Ютеър вече не управляваме Терок, а само ти мислим доброто. — Тя отново се върна към кулинарната тема. — Ще направя чай. Засега този разговор е достатъчен. Просто помисли върху това, което ти казахме. Спиралният ръкав е по-голям от Терок.

Останалата част от вечерта Естара посвети изцяло на баба си и дядо си, докато Рейналд си припомняше всевъзможни хора, които бе срещал при пътуванията си из Спиралния ръкав. Най-ясно си припомни красивата интелигентна и очарователна Ческа Перони, която бе станала говорителка на скитниците. Той ценеше мнението на Ютеър и Лиа и след като вече знаеше, че те няма да се противопоставят, може би трябваше най-накрая да й направи предложение.

Терокците и скитниците имаха много общо — и най-вече независимостта си от Ханзейския съюз. Преди пет години Ческа учтиво бе отклонила деликатните подпитвания на Рейналд за плановете й за женитба. След това той бе научил, че нейният годеник е убит при едно от първите нападения на хидрогите.