Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Един от кибернетиците вкара дълбока сонда в изкуствените вътрешни органи.

— Вече знам как ще го използваме в нашата работа.

Лампите на дисекционната маса засвяткаха, а сензорите върху главата на Джоракс проблеснаха по-ярко, сякаш това беше някакъв вик.

— Няма причина за безпокойство — промълви Джоракс. — Няма причина за безпокойство.

Питър се запита дали саможертвеният робот се опитва да успокои хората, или да убеди самия себе си.

Дисекцията и анализите продължиха цяла сутрин. При всяко ново откритие в тялото на Джоракс Свендсен и Палаву коментираха оживено потенциалната полза от него, опитвайки се да впечатлят краля.

— Ще ни отнеме един месец само за усвояване на база данните, ваше величество, но още при първа преценка вярвам, че много неща ще намерят приложение в конструирането на ханзейските компита. Дори бихме могли да използваме технологията за усъвършенстване на нашите производствени системи. Това би могло да удвои продуктивността.

Свендсен се съгласи и добави:

— А и със сигурност ще имаме нужда от повече автоматизирани изтребители и разузнавателни кораби, докато трае войната с хидрогите. Помислете си за преимуществата, ако увеличим ефикасността от гледна точка на човешката интензивност в конфликта. Това би могло да ни даде предимство срещу тези проклети извънземни.

След около половин час ОХ влезе и застана до крал Питър да наблюдава процедурите. Учителското компи беше необичайно сдържано. Кралят вече бе обсъдил въпроса с ОХ, надявайки се да научи мнението му. Запита се дали дребният робот изпитва съжаление към кликиската машина… или и самият той има някакви съмнения.

Питър не можа да установи в кой точно момент Джоракс достигна постоянна дезактивация — не искаше да споменава дори наум думата „смърт“, — но яркочервените оптически сензори на робота постепенно помръкнаха с изтичането на енергията. Най-накрая, след продължително обсъждане и с неохота учените се наведоха със своите инструменти и отстраниха плоската правоъгълна глава на Джоракс. Оптическите сензори напълно потъмняха и заприличаха на изсъхнали кървави петънца.

Двама кликиски наблюдатели стояха неподвижно. Компонентите на Джоракс лежаха подредени и каталогизирани из операционната зала. Камерите бяха запечатали всеки момент от процедурата от всички гледни точки. Огромният доскоро черен робот сега приличаше на разпилени отломки от влакова катастрофа.

Питър се запита как са стигнали извънземните роботи до извода, че тази информация си заслужава гибелта на един от тях, и защо Джоракс доброволно бе пожелал да се дезактивира. Какво печелеха кликиските роботи? Действително ли искаха да осигурят нови инструменти и оръжия на човешката раса срещу хидрогите? Или щяха да се възползват от случая и да предявят претенции за незаконна сделка с Теранския ханзейски съюз?

ОХ, който продължаваше да стои до Питър, бе необичайно умълчан и замислен.

Питър се обърна със строго изражение към двамата си специалисти и каза поверително:

— Извлечете всякаква евентуална полза. Все още не знаем какво в последна сметка струва това.

— Ще включим всички най-добри специалисти — отвърна Палаву.

Ларс Рурик Свендсен добави:

— Нямам търпение да използвам тази информация. Също като гробницата на Тутанкамон или изчезналия град Куивера!

Питър пое дълбоко дъх.

— Или кутията на Пандора.

Макар да пътуваше с адар Кори’нх в бойния лайнер към Хирилка, престолонаследникът Джора’х не сподели с него тревожните си мисли. Трябваше да се преструва, че поръчката да доведе сина си Тор’х е чисто политическа. Никой не трябваше да допусне, че експедицията има нещо общо с влошаващото се здраве на мага-император. Никой друг не можеше да разчита тизма и да прави заключения като неговия баща.

— Войските ми са действали тук многократно — обади се Кори’нх, загледан замислено в екрана на бойния лайнер. На ръба на Хоризонтния куп пространството изглеждаше претрупано със звезди.

— Губернаторът на Хирилка обича грандиозните шествия и съм сигурен, че ще е разочарован, че водя само една септа.

Джора’х се опита да се усмихне.

— Дори един син на мага-император не може да получи всичко, което му се иска. Брат ми би трябвало да го знае.

„А така също и Тор’х.“

Адарът понижи глас:

— Ако мога да споделя, престолонаследнико, добре е, че връщате сина си на Илдира. Той добре поживя тук, но ми се струва, че има изкривена и неточна представа за нашата империя. Тежестите на отговорността все още не са го докосвали. А и той като вас е предопределен да служи като престолонаследник, а след това и като маг-император — макар да се надявам този ден да е в далечното бъдеще.