Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Върнете се. Нямате право да влизате тук.

— Искаме да асистираме — каза единият.

— И ние сме любознателни — добави другият. — Можем да споделим своето самопознание.

— Това не е част от уговорката — каза сякаш на себе си Питър.

Палаву и Свендсен се засъвещаваха.

— Всъщност не би било зле да са тук, ваше величество. Спомнете си, че тяхната цивилизация е създала технологията на кликиския факел. Никой от нас не знае какво точно правим.

Питър присви очи. „Аз също.“

— Това не е твърде успокоително. Не е ли изненадващо, че изникнаха още два кликиски робота без никакво предупреждение? Мислех, че във всеки отделен момент на земята има само десетина от тях?

— Плюс-минус, ваше величество — отвърна Свендсен. — Предполагам, че Джоракс им е сигнализирал. Трябваше да го очакваме.

— Ако това ви успокоява донякъде, ваше величество — добави тихо Палаву, забелязал колебанието на краля, — тези прозрачни стени са напълно бомбоустойчиви. Никакъв енергиен импулс или дори цяла експлозия на изследвания обект не би могла да ви нарани.

Питър, който имаше по-съществени тревоги, заговори по високоговорителя:

— Добре, пуснете ги да наблюдават и асистират при условие, че напълно дезактивират защитните си системи.

Джоракс и другите два робота зажужаха на зашифрования си език. Единият от новодошлите каза:

— Това ще ни направи уязвими в случай, че вашите войници и стражи решат да дисектират и нас.

Питър не изпитваше никакво съчувствие към тях.

— Приемете го като жест на взаимно доверие. Това са условията ни, за да ви разрешим да участвате.

Накрая двете машини отговориха едновременно:

— Приемаме условията. — Изправени като метални статуи, двете машини лекичко потрепнаха. — Всички защитни системи са изключени.

— Разчитаме единствено на думата ви.

— Необходим е ответен жест на доверие.

Роботите пристъпиха напред и Питър реши да не ги спира. Наблюдаваше случващото се с притеснение, но и с любопитство.

Изследователите започнаха да сканират всяко отверстие в механичното тяло на Джоракс с видео и звукови сонди — прилагаха неразрушителни техники за преценка. Никога досега не бяха имали възможност да направят дори външно проучване на извънземните машини.

Съпътствани от възбудени коментари, само външният оглед и документиране отнеха цял час на екипа. Учените бяха впечатлени, но крал Питър усещаше буца напрежение. Не му допадаха обстоятелствата, при които се провеждаше експериментът, жертвоготовността на робота, съмнителното неочаквано пристигане на другите две машини.

„Какво всъщност искат те?“

Главният кибернетик се обади от операционната зала с тон на добродушен даскал:

— Да преминем към следващата фаза. Джоракс, можеш ли да осигуриш достъп, или трябва да срежем екзоскелета ти?

Със стряскащо изщракване и съсък върху гръдната плоча на Джоракс се появиха тънички пукнатини, които се разшириха достатъчно, за да се покажат вътрешните вериги, полираният метал и гладката фиброоптика, която пулсираше като фосфоресцентни нематоди.

— Вижте! Това е съвършено различна командна структура от тази, която използваме в нашите компита — възкликна главният кибернетик и чак после вдигна глава към зрителната галерия, сякаш си спомни за публиката над главата си.

Изследователите взеха извити прибори, които — въпреки високотехнологичния им външен вид — крал Питър разпозна като усъвършенствани шперцове. Двата кликиски робота пристъпиха по-наблизо, а ханзейският екип разтвори още по-широко външните сегменти на Джоракс и разкри уязвимите вътрешни компоненти. Засвяткаха светлинни, сякаш миниатюрните гъвкави нишки притежаваха ядрена енергия.

— Бих предпочел да дезактивирам системите и да изключа сензорите си, но ако го направя, проучването ви ще има по-слаб ефект. — Бръмчащият глас на Джоракс се извиси в тъничко скимтене. — Затова ще остана в съзнание при всяка стъпка, докато мозъчните ми подсистеми не престанат да функционират.

— Много е смел — прошепна Палаву.

Питър стисна дръжките на креслото.

Двата наблюдаващи кликиски робота пристъпиха безмълвно напред и учените се сепнаха, но тромавите машини, изглежда, знаеха какво да направят. Те разтвориха отвори към елипсоидното ядро на Джоракс, издърпаха осемте му сегментирани крайника, всеки от които беше с приспособления за сграбчване, рязане или манипулиране, ампутираха ги с енергични движения и ги подадоха на инженерите. И сегментираните ръце и крака щяха да бъдат проучени за възможни начини за усъвършенстване на механични системи.