Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— О, бих могъл да ви разкажа много истории за някои мои колеги, които са обсебени от подобни баналности. Не могат да видят гората заради дърветата, както казваме ние.

Вао’сх изимитира доволната усмивка на Антон.

— Интересна метафора. Очаквам с нетърпение да обменим истории и техники, тъй като един паметител трябва постоянно да обогатява репертоара си.

Докато крачеха към Призматичния палат, Антон продължи да се усмихва.

— Бих казал, че искам да обогатя моите с около един милиард стиха.

— Нека за начало бъдат по-малко — отвърна с поклон на задоволство Вао’сх.

Първичният комплекс от гъбични рифове бе кацнал върху масивния ствол на едно световно дърво, препълнен с хиляди обитатели. Почернялото от слънцето лице на Рейналд грейна в широка усмивка, когато той се обърна към цветните тронове на майка Алекса и отец Идрис. Не бе сигурен дали да посрещне решението им с радост или вълнение, но то не бе неочаквано. От седмици не преставаха да му го намекват.

— Разбери, сине мой — каза Алекса с приятна усмивка, — ти си достатъчно добре подготвен да поемеш тази отговорност. Какъв по-подходящ момент бихме могли да очакваме?

— Ти можеш да бъдеш по-изискан и космополитичен, отколкото сме майка ти и аз. — Идрис почеса квадратно подстриганата си брадичка. — Толкова се гордеем с теб. Убедени сме, че ще си наш достоен наследник, и затова е време да започнеш. Има много работа за вършене.

— О, той ще ни надмине. — Алекса постави ръка върху китката на мъжа си. — Хората много бързо ще приемат промяната.

Рейналд се поклони.

— Двамата ме оставяте с огромно наследство, но… защо взехте това решение толкова неочаквано?

— Просто усетихме, че е настъпил моментът — отвърна Идрис величествено.

Алекса се усмихна с нескрито вълнение.

— Освен това следващия месец Сарейн пристига с дипломатическа мисия от Земята, а нямаме никаква възможност да узнаем кога ще може отново да посети своя дом. Какъв по-подходящ момент за коронацията?

— Тази ли е причината да слезете от престола?

Беше типичният начин, по който родителите му вземаха решенията си.

— Да. И е твърде жалко, че и Бенето не може да бъде тук — отвърна Идрис.

Вече знаеше как ще минат предстоящите няколко седмици. Един месец за приготовления и репетиции. Щяха да се стекат хора от цял Терок. А родителите му щяха да се радват повече от всички.

— Е, щом е така — въздъхна Рейналд, — по-добре да не разочароваме сестра ми.

Отец Ютеър и майка Лиа бяха управлявали Терок три десетилетия, преди да предадат управлението на дъщеря си Алекса и нейния съпруг. Възрастната двойка се бе оттеглила преди трийсет и една години, без да покаже никакво съжаление по този повод.

Рейналд много обичаше баба си и дядо си, с които можеше да разговаря за управлението, за илдирийците и за Теранския ханзейски съюз. Въпреки че уважаваше родителите си, Рейналд усещаше, че Ютеър и Лиа имат по-широки политически схващания.

Беше седнал до топлото сияние на фосфорния огън в покоите на баба си и дядо си във високата част на главния град от гъбични рифове. Двамата бяха поканили Рейналд и Естара на вечеря. Макар да се преструваха, че това е спокойно семейно събиране, Рейналд знаеше, че Ютеър и Лиа искат „да поговорят“ за нещата след официалното обявяване на предстоящото му коронясване.

Ютеър и Лиа обичаха да седят на своя украсен балкон, да се взират в лабиринта от световни дървета и да наблюдават летящите насекоми и преливащите от багри цветя. Двамата старци можеха да разговарят часове — все още бяха съхранили интереса си един към друг, въпреки че бяха женени доста повече от половин век.

Естара се занимаваше със сервирането на задушена риба с гъби и подправки и шишчета от кондорово месо.

— Приготвяш най-прекрасната супа, бабо — възкликна тя, след като я опита.

— Мое задължение е да те науча как да я правиш, — начумери се престорено Лиа. — Вече си достатъчно голяма, Естара. На цели осемнайсет години! Вече си голяма… макар родителите ти да те глезят като момиченце.

Ютеър се усмихна.

— Ти се отнасяше с Алекса по същия начин, докато не стана на двайсет и осем, скъпа.

— Това е привилегия на майката.

Старецът се приближи до масата, като се направи, че не забелязва как Рейналд е готов да му се притече на помощ. Докато се хранеха, нито Ютеър, нито Лиа бързаха да обявят причината за поканата за вечеря. След това Рейналд и Естара прибраха масата, а баба им и дядо им взеха два музикални инструмента от рафта и пак излязоха на балкона.