Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— О, как биха могли да ти се противопоставят хидрогите?

Личицето й засия. Истински подарък на съдбата, тя щеше да стане най-могъщият телепат, който щеше да преброди световете на Илдирийската империя.

— Ти ще спасиш всички ни, дете.

Губернаторът я прегърна и момиченцето кимна тържествено.

— Да, ще го направя.

„Ненаситно любопитство“ се спускаше все по-ниско. Фермерите от Крена се бяха струпали и го очакваха. Неочакваното пристигане на Рлинда Кет беше истинска сензация и ги накара да изоставят ежедневните си задължения.

Все още замаяна от разминаването на косъм с блуждаещите бойни кълба на хидрогите в покрайнините на системата, Рлинда изскочи от кораба и я посрещнаха с ликуване и прегръдки.

— Ханзата научи за ширещата се епидемия и ви нося лекарства! — извика тя. Очакваше да види някакъв запустял град, необработени полета и плъпнали без контрол навсякъде стада. — Но не ми изглежда много от вас да са заразени.

Един фермер се обади:

— Дяволски добре е, че крал Питър мисли за нас, госпожо, но ние вече имаме лекарства, разбирате ли. Един от нашите колонисти има свой кораб, макар че стигна обратно дотук само с ектиизпаренията, които му бяха останали. Дължим живота си на Брансън Робъртс.

Сърцето й подскочи, като чу името му, но тя запази самообладание.

— Е, значи е голям храбрец и е направил излишен хуманитарния ми жест.

Тя обходи с поглед тълпата и забеляза БиБоб. Къдравата му посивяла коса бе пораснала и му придаваше за немарен вид, а и дрехите му бяха мръсни, сякаш бе работил на полето — стана й смешно при тази мисъл!

Рлинда забеляза сълзите в очите му. Той се втурна към нея и разблъска фермерите по пътя си. Тя разпери ръце и затича насреща му. Мина й през ума, че гледката е комична — да се втурнат един срещу друг като две кинозвезди от евтин сапунен сериал.

— Аха… ще рече, вие двамата се познавате? — измърмори един от колонистите.

Рлинда и БиБоб се сграбчиха в продължителна прегръдка. След малко и двама отговориха с комично единодушие:

— Малко.

— Ако знаех, че пристигаш — каза БиБоб, — нямаше да си хабя горивото. Вместо да докарвам лекарства, можех да взема някои съоръжения, инструменти, интересни семена за посев и да спечеля повече.

Рлинда разроши с пръсти къдравата му коса и отново го прегърна.

— Довечера ще ти предоставя достатъчно време, за да се убедиш, че не съм пропътувала това огромно разстояние напразно — пошепна му съзаклятнически. — При теб или при мен? — И се изкикоти още по-силно. — Толкова си симпатичен, когато си смутен. Изглеждаш абсолютно дърво.

— Просто се опитвам да изглеждам порядъчен.

— Е, не се справяш достатъчно успешно.

И го целуна в устата.

Рлинда не му разказа за истинската си задача, тъй като не искаше да помрачи спокойната им вечеря в неговото жилище, построено някога от илдирийски колонисти. Носеше някои от любимите му лакомства, бутилка изискано вино, нови развлекателни игри и една луксозна риза, която бе сигурна, че никога няма да облече. Нарече я „колониален предразполагащ“ подарък.

— Откровено казано, не съм изненадан, че си намерила оправдание да пристигнеш тук. — БиБоб взе от рагуто, което бе приготвила в малката му кухня. — Ако не бях сигурен, че ще разчетеш шифрованото ми съобщение, не бих рискувал да го изпращам. Предполагам, че генерал Ланиан не е особено щастлив, когато някой капитан успее да се измъкне безследно.

— Първо, той няма право да те вика на задължителна военна служба, а аз никога няма да му простя, че конфискува търговския ми флот. Как е корабът ми, между другото?

Той повдигна веждата си.

— „Сляпа вяра“ е само десет процента твой. Добре е — с изключение на празната цистерна. В момента служи само за украшение на поляната.

— Вдигни го на трупчета и го остави да обрасне с бурени. Така ще станеш същински домашар.

Той отпи от тъмночервеното вино.

— Знаеш ли, тук ми е добре. Крена е приятно място с хубав климат. Трябва да чуеш как свири вятърът във флейтовите гори. Идеално място да се установи човек — по избор, а не по необходимост. Аз… не бих имал нищо против да останеш тук, Рлинда — и то не само заради това, че готвиш чудесно.

Тя се засмя от задоволство.

— Знаех си, че не идвам напразно. В тежки времена човек рядко получава похвали.

Той остави чашата си.

— Макар егото ми да би искало да си тук единствено заради мен, това не е единствената причина. Нуждаеш ли се от помощ?