Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Но Осира’х запази за себе си.

— Имаш много голям потенциал. Има и други телепатични кандидати на Добро, но ти си най-добрата. Затова съм посветил живота си да те обучавам, да ти осигуря всички предимства, за да постигнеш истинските си възможности.

— За прослава на мага-император — отвърна Осира’х, изричайки думите, които й бе втълпил, откакто бе проговорила.

— За прослава на цялата илдирийска цивилизация — натърти Удру’х.

— Обещавам да положа максимални усилия. И ако те не са достатъчни, ще бъда още по-упорита. — На лицето й се изписа тревога, както ставаше винаги, когато поемаше отговорността от последствията. Устичката й се сви като пъпка на цвете. — Но понякога ме е страх от хидрогите. Те са чудовища. Истински.

Губернаторът на Добро погледна към мрака навън. Ярката светлина в стаята го превръщаше в черна стена.

— Ще трябва да застанеш с лице срещу тях, Осира’х. Ти ще осъществиш връзката между тях и мага-император. Ти си мостът — най-доброто ни средство за изковаване на съюз или поне на споразумение, което да прекрати тази унищожителна за нас война.

Удру’х изпита дълбока печал, примесена с изблик на родителска гордост, но потисна емоциите си, преди да ги е доловила. Никога не биваше да позволи на Осира’х да разбере, че е слаб и мекушав. Трябва да е неумолим и непреклонен — както и самата тя не биваше никога да изпита съмнение.

Тя винаги бе готова да направи всичко, което искаше от нея. Въпреки, че децата със смесени родители никога не се запитваха за произхода си, за нея Удру’х беше като баща. Момичето не се интересуваше от несъществени подробности. Просто изпълняваше ролята си.

Но дали достатъчно скоро щеше да е способна да спаси Империята?

Малко на брой илдирийски избраници от хилядолетия знаеха, че един ден хидрогите може да се завърнат и да ги унищожат. Като мярка срещу евентуалното завръщане на грандиозния и непонятен враг, маговете-императори от безброй поколения бяха насърчавали селективното размножаване между широко разпространени раси: отчитаха резултатите от изтънчените експерименти, наблюдаваха успешните мутации, за да намерят спасение — най-вече чрез усилване на телепатичните способности, когато откриеха следа от тях.

При откриването на човешката раса обаче тогавашният маг-император Юра’х бе прозрял оригинална нова алтернатива, ефикасен комплект от нови съставки за генетичния развъдник.

Когато първото тестване на оцелелите на „Бъртън“ показа забележителния потенциал на човешкия ген, разплодителният проект на Добро бе разширен специално за създаването на група от телепати със смесена кръв. Отначало това беше общо споразумение между капитан Кристал Логан и предишния губернатор на Добро, но насилията и трагичните събития от първите години бяха настроили губернатора срещу хората и бяха променили характера на цялата програма. Оттогава хората винаги бяха подчинявани. Бяха станали затворници. Средство.

Съчетаването на човешкия и илдирийския ген бе довело до отделни ужасяващи резултати, но същевременно и до забележителни сполуки, особено при второто и третото поколение: по-силни бойци, по-бързи плувци, по-надарени певци и разказвачи. Потомците със смесена кръв от тези експерименти бяха възпитани като верноподаници на Илдирийската империя, за които магът-император бе непогрешим бог.

Планът бе дългосрочен и продиктуван от бъдещ евентуален сблъсък с хидрогите. Преди десет хиляди години хидрогите почти бяха унищожили живота из целия Спирален ръкав, бяха ликвидирали кликиската цивилизация и бяха принудили Илдирийската империя да коленичи.

Твърде малко илдирийци помнеха все още истината, а в Сагата за седемте слънца не се споменаваше какво точно се е случило. Сега арогантността на хората отново бе разпалила титаничния конфликт и бе провокирала обитаващите ядрата извънземни да предприемат действия, когато биха могли да останат в пасивна летаргия столетия наред. Но хидрогите вече бяха напуснали убежищата си, а нямаше да мине много време, преди да се покажат и други врагове.

Осира’х се бе родила тъкмо навреме.

Губернаторът стисна отново раменцето й и тя потрепна. Той усети, че е проявил грубост.

— Толкова си малка, Осира’х. Би ми се искало да не те подтиквам да бързаш.

— Не се притеснявай за мен. — Тя го погледна с миловиден израз на абсолютна увереност в своята мисия, в неговата добронамереност и в предаността си към мага-император. — Аз ще свърша своята работа. С нея съм закърмена. За прослава на Илдирийската цивилизация.