Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Когато се качиха на кораба, Рлинда не можа да сдържи любопитството си:

— Готова съм да се отзова по всяко време, Сарейн. Но защо съм тук?

Сарейн се усмихна загадъчно.

— Дочух председателят Венцеслас да споменава, че се нуждае от някой, който да замине с малък кораб с неотложна и дискретна задача. Естествено, предложих му да се свърже с теб.

Рлинда я изгледа, неспособна да скрие явното си недоверие.

— Искаш да кажеш, че председателят на Ханзата не си е намерил подходящ човек?

— О, разбира се, че би могъл. Но му спестих главоболието, като междувременно спечелих няколко точки. Не си ли доволна, че имаш възможност да си отработиш действителна комисиона, или предпочиташ да трупаш гаражни такси по лунните докове?

Рлинда се усмихна топло, но сърцето й думкаше. Най-после някаква законна работа!

— Стига да ме снабди с екти и да не очаква правителствено дисконто под някаква форма, сигурна съм, че ще се споразумеем.

Влязоха в пирамидата на държавната сграда и Сарейн представи Рлинда на Базил Венцеслас. Младата жена се забави до входа, сякаш очакваше председателят да я покани да остане, но елегантният мъж бе категоричен:

— Госпожа Кет и аз имаме нужда да си побъбрим насаме, без някой да наднича над рамената ни.

Щом останаха сами в луксозния кабинет, Рлинда се настани на широкия диван. Базил не й предложи освежаващи напитки. Всъщност председателят не спази обичайната между двама партньори вежливост за предразполагане. Вместо това седна зад чистото и подредено бюро, скръсти ръце на гърдите си и мина направо на въпроса.

— Един от новите ни колониални светове, Крена, отчаяно се нуждае от припаси. Илдирийците го изоставиха първо поради това, че епидемия покоси тяхното население, а сега съвсем друго заболяване причинява проблеми на нашите заселници. Само един случай стигна до фатален край, но трийсет процента от населението или са приковани към леглото, или все още се възстановяват и са негодни за работа.

Рлинда се опита да запази хладнокръвие, но пое дълбоко дъх, когато той назова планетата. Любимият й бивш съпруг си бе избрал нападнат от епидемия свят. Дали БиБоб бе един от пострадалите? Може би щеше да е добре, ако по-често летеше с мисии на ЗВС.

— И се нуждаете от някой да… какво? Да евакуира колонистите, да въведе карантина? Да се грижи за тях? Не съм твърде подходяща за майка Тереза, господин председателю.

— Нищо чак толкова необикновено, госпожо Кет. Оказва се, че лечението на „оранжевото петно“ не е особено трудно. Заселниците на Крена разполагат с основните медицински услуги, но им липсват фармацевтични възможности за производство на нужния антиамебик. Ханзата може да се справи лесно и бих желал да доставите лекарството.

Венцеслас най-после наля от лъскава кана по чаша леден чай. Тя отпи от питието и каза с най-майчинския си израз:

— Много мило от ваша страна, господин председателю. — И обърса устни, преди да остави чашата встрани. — Но не вярвам на нито една ваша дума. Крена не е особено важна за Ханзата. Населението й е твърде малобройно, а ресурсите й са твърде незначителни, за да представлява интерес за вас — независимо от болестта. Кажете ми защо всъщност искате да отида там.

Схватливостта й го изненада, но той не започна да се оправдава.

— А откъде знаете толкова много за Крена, госпожо Кет?

— Отдавна бездействам на лунната база и нямам много друга работа, освен да чета информационни материали за потенциални пазари.

„Измъкване — не лъжа.“ След като бе получила кодираното съобщение на БиБоб, се бе заела да проучи този колониален свят.

Венцеслас не завоалира отговора си, а отвърна направо:

— Права сте, задачата има и втора част. Преди години настаних един човек на Крена, за да проучи какво са оставили след себе си илдирийците. Казва се Дейвлин Лотце, образован изследовател, който умее да издирва подробности и да сглобява теории от най-дребните късчета доказателства, които са останали.

— Аха, значи е детектив — заключи Рлинда.

— Екзосоциологически изследовател под прикритие — отвърна малко рязко Базил. След което се усмихна: — Но можете да използвате термина „шпионин“, ако предпочитате кратките думи. Щом доставите лекарството на Крена, го намерете. Искам да отведете Лотце на планетата Рейндик Ко и да останете с него, докато не приключи мисията си там. Той очаква пристигането ви на Крена.

Рлинда се намръщи.

— Рейндик Ко не е ли един от изоставените кликиски светове?