Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Двайсетина минути след като войските слязоха от транспортьорите, зад тях кацнаха седем празни товарни кораба, готови да приберат плячката. Пехотните войски на ЗВС се насочиха към складовете с незаконни запаси от екти. Шепа безстрашни или неблагоразумни иреканци бяха застанали в плътна редица, предизвиквайки ханзейските военни да ги разстрелят, но щом бойните машини затрещяха насреща им, защитниците се разколебаха и се пръснаха — хукнаха да се скрият някъде, стиснали главите си с ръце, за да се предпазят от експлозиите на звуковите гранати.

Победителите се заеха светкавично с конфискуването на космическото гориво от складовете. Накрая ги запалиха и ги превърнаха в купчина пепел — обяснима от емоционална гледна точка, но официално неразрешена наказателна мярка.

Тъй като набезите не спираха, адмирал Уилис разпореди по бойния канал:

— Дръжте се прилично — това е заповед. Дотук страничните поражения бяха допустими. Жертвите сред цивилните са минимални и целта на мисията е постигната. Отправям похвала към всички. Сега нека предадем това екти на бойната група, за да се заемем най-сетне с нещо полезно.

По цялата мрежа се понесоха ръкопляскания и възторжени викове, макар Тасия да имаше едно наум, докато наблюдаваше продължаващите набези върху земята. Не бе сигурна, че заслужава похвала за съсипването на цяла човешка колония. Откровено съчувстваше на тези хора. Собственият й народ също би се съпротивлявал упорито при подобни обстоятелства, но за щастие скитническите кланове пазеха колониите си в тайна…

Бриндъл върна реморите на буреносната платформа. Когато пристигна и последният кораб, Тасия обяви награди за пилотите, проявили сдържаност и непричинили излишни поражения. Когато някои по-буйни глави замърмориха срещу „извратените“ й критерии за награждаване, тя само ги изгледа намръщено.

Оставяйки зад гърба си разнебитената колония, бойната флотилия се понесе с грохот към изходните земни бази.

Макар и доволна, че мисията е приключила, Тасия беше крайно разстроена. Преди време генерал Ланиан бе защитил същите тези колонисти от пирата Ранд Соренгаард и бе заявил, че ще съблюдава принципите на Ханзата за защита на свободната търговия и ще налага наказателни мерки срещу насилници, които присвояват неща, които не им принадлежат.

Тасия не виждаше с какво току-що приключилата акция на ЗВС е по-достойна за уважение от един пиратски пладнешки грабеж.

Директната призовка от председателя на Ханзата бе абсолютна изненада. Рлинда Кет полагаше усилия да запази анонимност в ръждясващия си върху лунната площадка кораб с надеждата никой да не се сети за неплатените й сметки. Нямаше представа защо Базил Венцеслас иска да разговаря с нея.

Или бе допуснала фатална грешка, или председателят щеше да иска нещо от нея. Дали бе узнал за дезертирането на БиБоб от ЗВС? Но дори да бе научил, защо един толкова високопоставен мъж ще се тревожи заради някакъв изчезнал пилот? И защо да полага толкова усилия, за да открие тъкмо нея? Когато „Ненаситно любопитство“ се насочи към ВИП зоната на Дворцовия квартал, Рлинда получи незабавно разрешение за кацане. Корабът й не изглеждаше на мястото си сред правителствените и кралските ескортиращи кораби.

Посрещнаха я двама души. Не познаваше русия мъж с германски черти, но стройната жена до него бе добре дошла приятна изненада.

— Сарейн! Бях забравила, че си терокски посланик на Земята.

Сарейн беше облечена в безукорни земни дрехи, украсени с традиционни терокски ешарпи. Погледът й бе строг, но усмивката й бе откровена.

— Помагали сме си при решаването на някои търговски затруднения, Рлинда. И двете сме творчески и непоколебими делови дами. Как бих могла да те забравя?

Макар младата жена да поддържаше официален тон, Рлинда неочаквано я прегърна майчински.

— Точно сега е подходящо време за малко творчество. Тази проклета война със сигурност разстрои деловите проекти на всички. Имам цял товар луксозни вещи, за които никой не иска да плаща, а дори не мога да обиколя Спиралния ръкав, за да потърся нови клиенти. — Тя изруга. — Ако видя някое от тези бойни кълба на хидрогите, ще му светя маслото — кълна се, че ще го направя.

Русият мъж ги поведе към частен транспортен кораб. Сарейн каза замислено:

— Може да убедим Базил да закупи известна част от стоката ти. Отдавна не съм вкусвала истинска терокска храна. Никога не съм предполагала, че ще ми липсват нещата, които съм яла някога всеки ден, но наистина е така.