Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Примката на ЗВС около Ирека се затягаше, без да оставя възможност за бягство или отстъпление. Колонистите долу явно се бяха уплашили и не повториха опита си за бягство.

Адмирал Уилис отказваше да преговаря.

— Това не е дипломатически въпрос, госпожо Сархи — обяви тя на великата губернаторка на колонията. — Вие отлично знаете при какви условия може да бъде вдигната обсадата.

Но иреканците бяха или прекалено упорити, или прекалено наплашени, за да отстъпят. Всички осъзнаваха, че колонистите са на ръба на оцеляването и не могат да издържат още дълго на ембаргото. Тасия непрекъснато се питаше какво прави тук и как тази акция би й помогнала да си отмъсти заради Рос. Та нали най-вече заради това бе постъпила в ЗВС?

Тасия смяташе великата губернаторка за безразсъдна. Горделивката с дълга синьо-черна коса можеше да пренебрегва декрета колкото си иска, но трябваше да е наясно, че предизвикателното й поведение в края на краищата няма да успее. Дали не се опитваше да заблуди бойния отряд с надеждата, че военните ще се смилят над колонията? Застанала на мостика на своята буреносна платформа, Тасия не се изненада от категоричността на новите заповеди, пристигнали с куриерски кораб директно от командването на ЗВС:

„Стига толкова. Има прекалено други неотложни критични ситуации в Ханзата. Изчакването на тази глупава съпротива да престане не е ефективно, поради загуба на време и средства. Адмирале, ако до момента на получаване на съобщението въпросът не е решен, крал Питър разпорежда предприемане на активни мерки за приключване на случая.“

Адмирал Уилис се появи на мониторите на командващите.

— До всички. Увертюрата свърши. Започва главната част. — Устните й бяха стиснати в покорно съгласие, а късата й сива коса бе сресана гладко назад. — Ще конфискуваме незаконните запаси от гориво и ще оставим колонистите да си носят последствията. — Тя поклати глава. — Понякога хората отказват да се вслушат в разума, докато не ги цапардосаш по главата с някоя цепеница.

Бойната група зае позиции и буреносните платформи потеглиха. Крайцерите манта спуснаха стапелите, а натъпканите с войска за наземни действия транспортни кораби се насочиха към населените райони, за да ги обсадят, подсигурят и конфискуват горивото.

Тасия отхвърляше насилието, но иреканците би трябвало да проумеят, че сами си го просят. Бе се надявала иреканската ръководителка да намери по-добро решение от упоритата съпротива.

Когато нейната буреносна платформа достигна установената атакуваща височина, Тасия пусна реморските ескадрили.

— Пазете цивилните. Без излишни странични поражения, освен ако е абсолютно неизбежно.

— Разбира се, никакви, платком — отзова се Роб Бриндъл с преливащ от неизказана нежност глас. — Само ще им поокастря перцата.

В градовете из колонията под тях бе обявена пълна тревога. Иреканската велика губернаторка издаде заповед за евакуиране и всички колонисти се втурнаха към подземните укрития. Местните офанзивни сили нямаше дори да се опитат да се противопоставят на нахлуването на ЗВС.

Ескадрилите ремори закръстосваха небето — изсипваха запалителни бомби най-вече върху ненаселените райони, макар че няколко поразиха продоволствени складове и правителствени сгради. Патрик Фицпатрик ликуваше, сякаш броеше точките. Тасия нямаше да го остави да му се размине.

Тасия настрои язерните устройства на ограничен обстрел и подложи на откосен огън плодородните земеделски площи, като изпепеляваше цели парцели с богата реколта. Полагаше усилия пораженията да са едновременно минимални и впечатляващи с надеждата преградните сили да не предприемат по-драстични мерки.

Подполковник Роб Бриндъл насочи своите ремори в комплексни бойни маневри, напомнящи въздушно зрелище за уплашените колонисти. Изтребителите изтрещяваха над главите им и оставяха грозни черни дири от изгоряло гориво в небето.

Бойните транспортьори се спуснаха едновременно върху иреканските космодруми, изхвърляйки цели армии пехота в районите с продоволствени складове. Навсякъде препускаха обезумели животни и ревяха и мучаха. Някои от войниците насочиха стрелбата си срещу тях, нетърпеливи да влязат в бой след дългата и досадна обсада.

Тасия следеше съобщенията между наземните сили на ЗВС и се ядосваше на възторжените взаимни поздравления, които се разменяха при всяка изпепелена сграда или подгонване на цивилните към бомбоубежищата. Мнозина войници откриваха огън във въздуха, за да посплашат доскоро незачитащото разпорежданията население.