Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Инспекторите на кмета бяха обикаляли цял ден из полетата, оглеждайки изпомачканата пшеница и царевица.

— Една част може да бъде спасена — отсече Хенди с вечно оптимистичния си тон. — Засадихме жилаво зърно и много от нивите ще се възстановят.

Две стада кози бяха строшили оградите и бяха побягнали из нивите, причинявайки не по-малки загуби от ураганната буря. Козите бяха единствените животни, които можеха да се хранят с тукашните растения. Бактериите в храносмилателния им тракт можеха да разграждат мъховете и растителността в хранителна каша. Животните осигуряваха мляко и месо, които щяха да бъдат много по-скъпи, ако ги внасяха дори в нормални времена.

Един от мъжете взе думата:

— Това се случва през всеки ураганен сезон, Сам. Предлагам да издигнем прозрачни полимерни покриви, през които ще влиза слънчева светлина и ще защитават реколтата от унищожителните дъждове.

Кметът повдигна рамене.

— Струва си да опитаме.

Други подвикнаха в съгласие, но Бенето се запита откъде ще намерят полимерна покривка. На Гарванов пристан имаше металообработваща промишленост и мини в северната част, но не кой знае какви производствени съоръжения.

Обсъждането продължи около час. После кметът се обърна към Бенето да им съобщи натрупаната информация. Като зелен жрец той бе единственият комуникационен мост на колонията с останалата част от Спиралния ръкав и докладваше за събитията, за които научаваше чрез телевръзката. Това бе опит да се поддържа нормалният дух в разтревожения от надвисналата заплаха град. Колонистите се интересуваха от случващото се из Спиралния ръкав и най-вече от продължаващата война.

Бенето отговори:

— Очевидно хидрогите току-що са унищожили изпратена на Дасра военна разузнавателна мисия. Няма оцелели. — Всички зашушукаха; даваха си сметка за заплахата. Много колонисти имаха семейства на Земята или войници в ЗВС. — Колонията Ирека продължава да е под ембарго, докато колонистите не прекратят съпротивата си. Генерал Ланиан съобщи за незначителни жертви до този момент и корабите на ЗВС възнамеряват да ги изчакат. — Той въздъхна. — Кликиските роботи са предложили услугите си да подпомогнат военните действия. Един от тях дори доброволно е предложил да бъде разглобен, за да могат кибернетичните инженери да изследват функционирането му…

— Бих искал да знам — прекъсна го висок възрастен фермер — дали тези кликиски роботи ще ми помогнат да си върна козите? Защото, ако не го направят, ще трябва аз да се захвана с тази работа. — Той изгледа останалите представители на фамилии, загрижен много повече за собствените си проблеми, отколкото какво става някъде из пространството. — А ако някой от вас има желание да ми помогне, няма да му откажа.

Колонистите се разпределиха на доброволни групи и се захванаха за работа — да укрепват къщите си и да събират стоката, забравили за военните новини.

Компитата не би трябвало да имат кошмари и все пак ДД се запита дали този някога ще свърши. Вкаран в затвора, той се чувстваше безпомощен и унизен, насилван да свидетелства за неща, за които нямаше никаква представа. А кликиските роботи непрекъснато настояваха, че го правят за негово добро.

Дружелюбното компи не бе в състояние да предприема действия по свой избор. Не бе в състояние да помогне и на стопаните си Маргарет и Луис Коликос, когато кликиските роботи ги нападнаха. Провалът му на Рейндик Ко бе толкова тотален, толкова непростим, че изпитваше желание някой да го разглоби и да рециклира частите му.

Но тези, които го бяха пленили, нямаше да допуснат това. Не, ДД никога нямаше да се отърве от тях.

Решени да осъществят зловещите си намерения, трите кликиски робота от археологическата експедиция просто бяха отвлекли ДД. Господарят му Луис му бе наредил да отблъсне вероломните извънземни машини, но ДД нямаше достъп нито до военно, нито до защитно програмиране и не владееше никакви оръжия. Беше съвсем безполезен.

ДД знаеше, че Луис се е опитал да се защити, за да даде възможност на съпругата си да избяга. Нещо се бе случило със странния каменен прозорец, кликиския проход. След това Луис бе започнал да крещи. А когато крясъците престанаха, ДД разбра, че господарят му е мъртъв.

Беше се провалил. Напълно.

За няколко седмици извънземните роботи отмъкнаха достатъчно механизми от загиналите градове, за да направят малък междузвезден кораб без животоподдържащи системи и храна. После качиха ДД на кораба и напуснаха окървавения археологически лагер — поеха към Спиралния ръкав, за да се скрият.