Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Като посланик от Терок Сарейн говореше от името на баща си Идрис и майка си Алекса. Базил многократно настояваше за повече зелени жреци, чиято телевръзка беше жизненоважна не само за управлението на разпрострялата се търговска империя, но и за критичните моменти при военните операции с хидрогите. Дяволски се нуждаеше от тях! Макар да преспиваше в леглото на председателя, Сарейн би следвало да проумее, че това бързо може да се промени, ако нещата не отбележат съществен напредък. И то скоро.

Базил продължаваше да се взира безмълвно в звездите над тавана и тя го чукна по ръката, сякаш за да го съблазни. Не, знаеше, че няма да може.

— Наистина се старая, Базил, но е много по-трудно, откакто не мога да се връщам на Терок. Когато се свързвам чрез Натон, той кой знае как разкрасява съобщенията ми. Знаеш, че зелените жреци не проявяват интерес да обслужват Ханзата. Искат единствено да прекарват дните си в гората, разговаряйки с дърветата.

— Кой може да се ползва от лукса да е отнесен и независим? — попита мрачно Базил. — Почти съм решил да пратя ЗВС на Терок и да обявя военно положение. Не ме интересува, че се водите суверенна колония. Ние тук сме във война, а вие притежавате ресурс, от който се нуждаем! Не можеш ли да накараш родителите си да го проумеят?

Думите му я разтревожиха, каквато беше и целта му. Почувства промяната в тялото й.

— Може би мисълта на родителите ми не стига по-далеч от задния двор. — Тя го погледна с боязлива закачливост, усмихвайки се по особен начин. — Но може би ще успеем да сключим съюз, който да ги накара да променят мнението си. Може би… една политическа сватба с крал Питър ще подпечата връзката между двата най-важни клона на човешката цивилизация? Ако самият крал се ожени, да кажем, за дъщерята на отец Идрис и майка Алекса, как биха могли да отхвърлят една молба за повече зелени жреци?

Пулсът на Базил подскочи. Да, не можеше да не оцени схватливостта на Сарейн.

— Мислех, че упълномощаването ти за посланик ще ни гарантира всички преимущества, които са ни нужни, но това ново предложение е много по-ценно. А и лесноосъществимо.

— Не бях сигурна как ще реагираш. Знаеш, че крал Питър е твърде красив и горе-долу сме връстници — каза свенливо тя. — Не че съм разочарована от теб, естествено… но ако се омъжа за крал Питър и стана кралица, сигурна съм, че ще осъществя изцяло намеренията ти. Преговорите вероятно ще са твърде деликатни, но разполагаме с достатъчна решимост, за да се справим.

— Отлична идея, Сарейн. Двамата с теб ще предприемем малко дипломатическо пътуване до Терок в най-близко време. — Той се наведе и я целуна. — Но не ти — не и политически брак с крал Питър.

Той я огледа с грейнали очи; опитваше се да прецени дали решението му е продиктувано от разума, или се подчинява на чувствата си.

— Не… това ще бъде сестра ти Естара.

Естара бе седнала върху балдахина на гъстата световна гора на покрива на света. Искрящото от слънчевите лъчи ясносиньо небе се простираше до потъналия в мъгла хоризонт. Тя освободи въображението си и осъзна, че звездата на Терок е незначително блясъче в Спиралния ръкав, а самият той — само малко късче от галактиката Млечен път, една от милиардите подобни огромни галактики.

До нея бе седнал по-възрастен зелен жрец, неин безмълвен компаньон в мигове на размисъл. Росия беше самотник и ексцентрик дори сред онези, които бяха посветили живота си на световната гора. Бе кацнал като птица на крайчето на най-тънкия клон, оставяйки се на разперените като ветрило папратови листа да го крепят, без ни най-малко да го е страх да не падне.

Кожата на Росия бе тъмнозелена от поглъщаната години наред слънчева светлина. Очите му, големи и кръгли, сякаш щяха да изскочат от орбитите, докато подскачаха насам-натам, оглеждайки върховете на дърветата, цветята и суетенето на насекомите. Естара го наблюдаваше. Знаеше причината за безпокойството му.

— Пак ли следиш за уайверни?

Той се обърна към нея.

— Връхлитат от ясното небе. Няма да ги видиш, преди да е станало твърде късно.

Той потърка неловко с длан грозния белег, който покриваше по-голяма част от бедрото му и приличаше на кратер. Тъкмо тази бе причината за накуцването му. Естара потрепери при мисълта за зейналата човка, отнесла такъв огромен къс месо от крака му.

— Нямам намерение да им дам втори шанс.

И отново насочи огромните си очи към небето.

Уайверните бяха най-опасните хищници на Терок, огромни нападатели с широки криле, направени сякаш от скъпоценни камъни и броня, и зорки очи, които забелязваха всяко помръдване. Но човешката плът не беше обичайно меню за тях поради противната си за тези хищници миризма. Ако се случеше да отхапе от нея, недоволният уайверн обикновено захвърляше хапката от огромна височина върху дърветата.