Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Питър разтвори плътните завеси, влезе в добре осветеното помещение, осеяно в огледала и злато, и се усмихна по протокол. Чу внезапните фанфари и овациите и спря със смутена усмивка.

Видя пред себе си висока три метра тромава черна машина — сякаш извънземен бръмбар. Кликиският робот бе застанал на разстояние от трона — неподвижна и вдъхваща страх статуя.

Придворните и кралската стража чакаха в крилата. Наблюдаваха крал Питър с надежда, сякаш очакваха владетелят да знае отговорите. Охраната беше със заредени оръжия и се опитваше да изглежда заплашително… но кликиският робот като че ли изобщо не бе впечатлен.

Крал Питър преглътна с усилие, след което заговори, като се опитваше да прикрие смущението си.

— Благодаря на всички, че ме изчакахте, докато бях ангажиран с печалните си задължения.

Мозъкът му затърси подходящите дипломатически изрази, на каквито го бе учил ОХ, и накрая той си даде вид, че гледа на кликиския робот като на нещо съвсем обичайно.

Базил и ханзейските му сътрудници вероятно бързаха да съчинят някакъв отговор, но Питър реши да се възползва от възможността да го направи без чужда помощ.

— Щастлив съм да приветствам с добре дошъл представител на кликиските роботи. Какво мога да направя за теб?

Чула думите на краля, облицованата в черно машина се размърда. Рубиновите оптически сензори проблеснаха като многофасетъчните очи на паякообразно.

Никой не знаеше с точност какъв брой кликиски роботи са пръснати из Спиралния ръкав, но откакто бе започнала войната с хидрогите, машините се появяваха все по-често. Макар да не приемаха заповеди от човешки същества, понякога отделни черни роботи предлагаха услугите си за осъществяване на трудни проекти. Малки групи кликиски роботи докладваха за местонахождението на жизненоважни суровини или работеха на минни съоръжения в астероидни облаци или върху студени мрачни луни.

Кликиският робот проговори със скърцащ металически глас. Изричаше фрази, лишени от всякакви чувства.

— Името ми е Джоракс. Явявал съм се веднъж пред този трон, но кралят беше друг… и времената бяха други.

— Да, Джоракс, помним това. — Питър се приведе напред със загрижено изражение. — Надявам се, че не си тук, за да докладваш за нови злоупотреби на хора?

Преди няколко години един амбициозен кибернетик бе подмамил Джоракс в лабораторията си и се бе опитал да разглоби извънземната машина, за да изследва функционирането й. Злополучният опит му бе коствал живота, когато случайно бе задействал самозащитната система на робота.

— Не. Други причини ме доведоха тук.

Питър се намръщи. Недоумяваше какво всъщност се случва. ОХ слушаше съсредоточено, но не предлагаше нищо. Встрани от трона Натон препредаваше като стенограф чрез мрежата на световната гора. Питър зърна Базил да слуша съсредоточено от нишата.

— Кликиските роботи предпочитат да са неутрални, но вече не можем да си го позволим — продължи Джоракс. — Конфликтът с хидрогите засяга не само хората и илдирийците, а има отражение и върху целия Спирален ръкав. По тази причина сме обменяли данни, обсъждайки възможностите. Кликиските роботи не помнят какво се е случило с нашите предшественици, но не искаме хората и илдирийците да бъдат унищожени, както се е случило преди хилядолетия.

В Тронната зала се възцари тишина. Придворните и дворцовите стражи слушаха изумени. Оптическите сензори на Джоракс проблеснаха.

— Благодаря ти за загрижеността, Джоракс.

Питър предпазливо изчакваше роботът да изложи намеренията си.

— Ние, кликиските роботи, стигнахме до заключението, че най-добрият начин да помогнем на военните усилия на хората е като изследваме вашите аналогични роботи. Подходящо модифицирани компита могат да бъдат програмирани да действат като войници и работници, увеличавайки по този начин вашата производствена и военна мощ. В момента вашите компита са твърде примитивни, за да бъдат ефективни в това отношение.

Питър знаеше, че не може да отхвърли подобно предложение. Ако достатъчно обучени и самостоятелни бойни компита поемеха военни функции, много човешки същества — като загиналите на Дасра — щяха да бъдат спасени. От друга страна, самата идея го обезпокои. Кликиските роботи бяха винаги толкова… загадъчни.

Неспособен да се сдържа повече, Базил се измъкна от нишата и се изправи на подиума точно до трона, но след миг прояви благоприличието да слезе две стъпала по-надолу, за да застане по-ниско от Питър.