Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Дните се точеха, но нито една от двете страни не предприемаше нищо. Бунтовниците на Ирека живееха в условията на ембаргото, което все повече ги отчайваше. Красивата дългокоса велика губернаторка се опитваше да си върши работата както обикновено. Скоро щеше да се случи нещо.

Тасия бе седнала във всекидневната на буреносната платформа. Провеждаше се поредното виртуално заседание с командващите флота. Както обикновено, Патрик Фицпатрик пледираше за светкавичен удар, за да грабнат запасите от екти.

— Можем да положим усилия да сведем до минимум цивилните жертви, адмирале. Какво толкова, ако шепа непослушни колонисти бъдат понатупани? Здравата, бих казал. — Той се навъси и тъничките му устни увиснаха. — В края на краищата това е наказателна акция, не е ли така? До този момент само сме ги изправили да седят мирно в ъгъла, докато не станат послушни.

— Проблеми с търпението ли имате, командващ? — попита спокойно адмирал Уилис. — Не бих искала да пролеем и капка кръв, ако не стане крайно наложително.

Неочаквано свързочникът на Тасия подаде тревога.

— Забелязано е раздвижване на повърхността, платком.

Вероятно на всички обсадни кораби бяха подадени подобни сигнали.

Адмирал Уилис разпусна заседанието и заповяда на всички командващи да застанат на командните си постове. Когато всички потвърдиха, тя се обърна към бойната група.

— Най-после предприемат акция. Великият губернатор Сархи е известена какви възможности са й предоставени — тази не е сред тях.

Свързочникът погледна Тасия.

— Шест кораба се издигат от четири различни космодрума на континента. Всеки поема по различна траектория.

Тасия се намръщи.

— Надяват се поне един да се измъкне от обсадата.

Адмирал Уилис се обади провлечено по общата честота.

— Внимание, до корабите на Ирека. Може би не съм била достатъчно ясна. Никой няма разрешение да напуска, докато не предадете запасите от екти.

Цивилните кораби продължиха нагоре през атмосферата. Пръснаха се като разбягали се мишки във всички посоки, като се опитваха да заобиколят най-гъстото струпване от обсадни кораби на ЗВС.

— Хайде, не ме карайте да го направя. — Гласът на Уилис прозвуча като на ядосана баба, но отлитащите кораби не й обърнаха внимание. — Добре, командващи, знаете какво да правите. Покажете им, че грешат.

— Изяжте ги с парцалите — разпореди се Фицпатрик от мостика на своята манта.

Тасия също даде заповед.

— Подполковник Бриндъл, наредете на екипажите си да принудят тези кораби да се върнат. По възможност се целете в космическите двигатели. Натикайте ги обратно така, че да го запомнят завинаги.

— За мен вашите желания са безпрекословни заповеди, платком.

Ескадрилата на Бриндъл нападна два от корабите-бегълци, преди да са излезли от облаците. Язерните откоси блокираха междузвездните им двигатели — улучиха ги с такава прецизност, че оставиха на корабите маневрена възможност единствено за трудно кацане.

Реморите се разгърнаха и нападнаха други два кораба.

— Четири зайчета са в капана.

Тасия погледна екраните. Бегълците изглеждаха безпомощни и беззащитни. Явно не можеха да се измъкнат.

Два от обсадените кораби сякаш се подвоумиха, след което продължиха напред.

Патрик Фицпатрик се обади:

— Тези са мои. Останалите да се дръпнат.

Но той не изпрати ескадрили от ремори. Когато последните два кораба излитаха към откритото пространство, смятайки, че вече са на свобода, Фицпатрик зае позиция със своята манта.

— Гледайте сега.

Стрелковият му офицер изстреля два язерни снаряда, достатъчно мощни, за да поразят цял боен кораб. Взривът освети цялото пространство. Двата беглеца се изпариха в петно разтопен метал.

Задъхана, Тасия грабна микрофона.

— Фицпатрик, това беше абсолютно излишно! Как можеш да оправдаеш…

Той я сряза подигравателно:

— Някой май забравя, че сме в състояние на война.

Адмирал Уилис предаде от флагманския кораб:

— Престанете и двамата. Командващ Фицпатрик действаше съобразно малко разтегливите оперативни параметри, които разпоредих. Следващия път обаче няма да оставя място за чак толкова свободни интерпретации. — След което изпъшка. — Все пак мисля, че колонистите получиха заслужен урок. Всички свършиха добра работа.

Тасия стисна юмруци. Все пак кой беше истинският враг в тази война? Корабите на ЗВС заеха отново позиция на мъртва хватка, без да подозират колко още ще продължи обсадата.