Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Двама илдирийски лекари влязоха и затвориха вратите. Бяха с големи очи и енергични, гъвкави ръце с по един пръст допълнително. Имаха чувствителна кожа на дланите, с която можеха да установят понижение или повишение на телесната температура. Носовете им бяха масивни и с разширени ноздри и можеха да надушват болестта и нейния източник. Можеха да извършват хирургически операции и точков масаж. Бяха компетентни фармацевти и лечители и поставяха диагнозите заедно.

Илдирийските лекари започнаха да изброяват пълния комплект прегледи, които бяха направили вече три пъти, но това бе само упражнение — магът-император знаеше резултатите. Чрез тизмвръзката си винаги знаеше дали го лъжат, или прикриват страховете си. Проклятието да знаеш прекалено много.

— Няма никакво съмнение, господарю — каза първият. — То расте вътре във вас, разпространява се в мозъка и нервната ви система. Лечението е невъзможно.

Сайрок’х размърда масивните си ръце. Краката му отдавна не можеха да издържат тежестта на тялото му. Вече никога нямаше да може да се придвижва — агресивните тумори обхващаха гръбнака му. Отдавна подозираше истината и прокле съдбата си. Не се боеше от собствената си смърт — бе способен да съзре мимолетни проблясъци от ослепителното ниво отвъд царството на живота, ниво, окъпано от чиста светлина. Боеше се единствено какво ще се случи с Империята, това бе много по-важно от собственото му съществуване.

— Разбирам.

Престолонаследникът Джора’х изобщо не беше подготвен. Магът-император се бе надявал, че разполага с още много години, за да подготви сина си за този момент. Но лекарите не му даваха никаква надежда.

Моментът да умре бе наистина крайно неподходящ.

Два скитнически кораба се срещнаха тайно в тънката опашка на една комета, незабележими на фона на звездното небе. Джес и Ческа, само те двамата, далеч от отговорности и задължения.

Единствено тук можеха да си позволят да бъдат само любовници — две човешки същества с тела, сърца и души. Хидрогите, гладната за енергия Ханза и конфликтуващите скитнически кланове бяха забравени поне за известно време. Това бе единственият начин Джес и Ческа да запазят здрав разум, докато чакат. Още само няколко месеца…

Ческа пилотираше дипломатически куриерски кораб. Приближи с маневри кораба на Джес, докато люковете се докоснаха. Корабите се понесоха един до друг в опашната струя на кометата в нейната издължена параболична орбита около някаква забравена и не представляваща интерес слънчева система.

Идеалното място, където Джес и Ческа можеха да останат сами.

Когато въздушните шлюзове се отвориха, тя застана пред него с разширени от копнеж очи и нерешително усмихнати плътни устни. Гледаха се няколко мига, всеки опиянен от присъствието на другия.

След това Ческа пристъпи леко в слабото гравитационно поле и се прегърнаха, сякаш се докосваха за първи път от години… или сякаш никога не можеха да се наситят един на друг, независимо колко пъти вече са били заедно.

Джес я целуна, прокара пръсти през тъмната й коса — толкова тъмнокафява, че изглеждаше почти черна — и я притегли към себе си, сякаш бяха две небесни тела в една обща орбита.

Бяха се срещали по подобен начин вече десетина пъти на миниатюрни луни, сред астероидни облаци или просто носейки се из междузвездната пустош. Но никога не можеха да избягат достатъчно далеч от проблемите си и от онова, което очакваха от тях. Всеки член на клан смяташе, че един говорител следва изцяло да се посвети на оцеляването на скитниците. А не на някаква глупава романтична любов.

Клановете бяха притеснени и загрижени да открият ефективна търговска алтернатива за доставка на екти. Мълниеносните набези задължително костваха многобройни жертви, продажбите из мъглявините бяха твърде бавни, а дестилацията върху кометите изискваше огромни промишлени инвестиции. На Ческа повече от всякога й се налагаше да полага усилия да предпазва скитническото общество от разпадане, да насърчава хората да останат заедно и да разчитат на стабилността на семейството.

Но сега си имаше Джес и това бе достатъчно.

Понякога предпочиташе да разговарят, да бъдат заедно и да обсъждат взаимните си проблеми и преживявания. Но този път нуждата й бе по-властна. Пръстите й започнаха да свалят дрехите му, търсеха и откриваха десетките отвори, ципове и джобове.

Той отново я целуна продължително. Прокара ръце по гърба й — усещаше кожата й през тъканта, — след което погали гърдите й. Ческа се изпъна назад, предлагайки шията си. Той докосна с устни страните, брадичката и гладката кожа под нея. Разтвори яката й и зацелува всеки сантиметър, докато накрая не освободи гърдите й. И двамата се събличаха един друг като в унес, преплитайки пръстите си.