Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Питър се питаше съществува ли такова нещо като „незначителна загуба“. Излезе на балкона под слънчевата светлина на Земята, облечен в тъмна синьо-сива екипировка със сребърна гарнитура. Поредното ужасно задължение, въведено през последните години.

Тълпите се бяха струпали на площада, океан от хора, вдигнали нагоре бледи лица. Но днес липсваха възторжени крясъци. Днес те бяха неуместни. Долу пред обширния площад на Двореца на шепота архиотецът бе повел народа в дълга, тържествена молитва. Щом приключеше, главата на официалната Църква на единството щеше да остави краля да довърши политическите формалности.

Питър крачеше бавно, без да отделя поглед от тълпата — показваше, че споделя скръбта й. Усети затаения в очакване дъх, докато вървеше към украсената балюстрада на ръба на балкона. Дебелият топ от черен креп го очакваше като покрито с плащаница тяло.

— Правил съм го твърде много пъти — каза спокойно той.

Чу го единствено председателят, който се спотайваше в Двореца.

— И вероятно ще трябва да го правиш още много пъти, но хората искат да разберат колко си разтревожен. Погледни го откъм добрата страна: всяко бедствие създава нови герои, а това ни помага да засилим битката.

Питър отвърна с горчив смях:

— Ако имаме толкова много герои, Базил, хидрогите нямат никакъв шанс да спечелят тази война.

Застанал на ръба на балкона, той включи гласовия си усилвател и заговори на стихналата да чуе думите му публика:

— Неотдавна един военен разузнавателен екип и една тактическа ескадрила изследваха газовия гигант Дасра, където знаем, че живеят хидроги. Нашият екип пристигна с мирно послание и отново се опита да установи контакт с нашия враг, за да приключим тази война.

Изчака за момент и тълпата пое дъх.

— Отговорът на хидрогите бе брутален и безмилостен. Те унищожиха нашите разузнавачи до крак, като убиха триста и осемнайсет невинни човешки същества.

Щом тълпата замърмори, Питър дръпна панделката, с която бе завързано черното траурно знаме.

— С този акт почитаме паметта на онези, които загубихме на Дарса в знак на това, че няма да забравим нито тях, нито онова, което се опитаха да сторят за човешката раса.

Изтъканият със смазочни влакна и обработен с антимачкаеми химикали вимпел се раздипли по цялата височина на Двореца на шепота като огромна черна сълза.

Върху него беше изрисувана огърлица от златни звезди, емблемата на ЗВС, заедно с ханзейския герб, представляващ заобиколената с концентрични кръгове Земя. Знамето висна тежко благодарение на закачените на долния му край тежести, неподвластно на въздушни течения и ветрове.

По-късно същата вечер факлоносци щяха да се приближат с маршова стъпка до основата на провисналия черен плат и да го запалят. Знамето щеше да се сгърчи нагоре, блеснало в краткотрайното, но ярко сияние на пожара, който щеше да го погълне… за да освободи място за следващите траурни знамена.

Крал Питър вече бе подписал прокламацията за връчване на посмъртни медали на всички загинали на Дасра разузнавачи от ЗВС. Лично бе прочел всяко име и бе подписал всяко свидетелство. Отнемаше много време, но Питър смяташе това за важно. Винаги, когато вършеше нещо подобно, се питаше каква точно е ползата от всички тези безсмислени военни операции.

Крал Питър се поклони на тълпата и отстъпи назад, под прикритието на Двореца на шепота.

— Имаме още работа — каза Базил, докато се загръщаше в пелерината си. — Просителите те чакат в Тронната зала. Отговорите на молбите им вече са написани.

— Разбира се, че са написани.

Базил го изгледа намръщено, но Питър не му обърна внимание. Подобни прийоми бяха престанали да му въздействат още след първата година. Председателят добави:

— Крал Фредерик винаги оценяваше работата, която другите вършат за него, скрити зад сцената.

— Моля за извинение, ако понякога се опитвам да разсъждавам със собствения си мозък.

— Твоята работа е да говориш от името на Ханзейския съюз, а не да разсъждаваш.

Базил закрачи към Тронната зала и Питър го последва. Докато вървяха, Базил докосна слушалката си — получаваше спешно съобщение, — сивите му очи се разшириха и той побутна Питър да побърза.

Натон чакаше търпеливо до засадена в глинено гърне фиданка. Зад трона бе застанал ОХ, дребна крачеща машинка с база данни в случай, че кралят изпита необходимост от конкретни факти или съвети. Базил щеше да остане в коридора отвън и да се занимава с други дела, докато Питър изслуша просителите. Тук кралят трябваше да бъде център на вниманието, а не председателят.