Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Господарю, предложението на кликиските роботи ми се струва превъзходно и добронамерено. Трябва да приветстваме тази възможност. Настоятелно ви съветвам да приемете съветите и помощта, които ни предлагат кликиските роботи.

Питър се навъси и реши да се възползва от публичността на ситуацията.

— Ще имам предвид позицията на ханзейската администрация, господин председателю, но това следва да е изцяло кралско решение.

И в този момент кликиският робот направи такова безпрецедентно предложение, че Питър се отпусна изумен върху облегалката.

— За да дадем израз на нашата искреност, с настоящото искам да предложа доброволно услугите си като обект за анализ на вашите кибернетични инженери. — Роботът направи пауза, след което продължи: — Множество загадки на нашите създатели остават скрити дори за нас, а кликиските роботи искат да ги разберат не по-малко от хората. Затова давам съгласието си да бъда дисектиран — разглобен — с надеждата, че хората могат да извлекат полза от изучаването на кликиската технология.

Из Тронната зала се понесоха възклицания. Досега кликиските роботи бяха отказвали да отговарят на каквито и да било въпроси относно функционирането и способностите си и винаги бяха скривали подробната информация за системите си.

— Ще бъдат ли в състояние твоите роботи партньори… да те сглобят отново, след като приключим изследванията? — попита Питър.

— Не. Механизмите могат да бъдат възстановени, но общото функциониране на системата ще бъде преустановено. Завинаги. Въпреки това, след хиляди години сме убедени, че е дошло време да обогатим с нов смисъл нашето съществуване.

— Господин председателю? Това удовлетворява ли ви?

Питър зададе въпроса почтително — искаше одобрението на Ханзата, преди Базил да му нареди да даде съгласието си. Базил кимна енергично. За Ханзата това беше златна мина, която откриваше нови възможности за технологическо развитие.

— Чудесно, Джоракс — обяви кралят. — Теранският ханзейски съюз с удовлетворение приема предложението ти.

За председателя животът бе бизнес, а бизнесът бе живот. Базил Венцеслас притежаваше богатство и власт, за каквито само би могъл да мечтае всеки човек, но разполагаше с твърде малко време, за да им се наслади.

Из пръснатите ханзейски планети, станции и колонии постоянно възникваше някакъв „жизнено“ важен проблем. Ако не бяха упоритите колонисти на Ирека и упоритият им отказ да предадат запасите си от екти или ликвидираният разузнавателен екип на Дасра, щяха да са намалелите доставки от гориво на търговците-скитници.

Така или иначе, през петте години, откакто Сарейн бе станала посланик на Земята, той отделяше време и за собствено удоволствие. Макар и за час-два, но оставяше Ханзата сама на себе си.

Нощно време включваше тавана на спалнята си на еднопосочна прозрачност и го превръщаше в обляно от небесна светлина футболно игрище. Потънал в океана от хлъзгави чаршафи, той се взираше нагоре и се опитваше да забрави за всички неотложни проблеми.

— Всяка от тези звездни системи вероятно е пълна с ресурси или с отчаяни човешки същества, които се нуждаят от защитата на ЗВС — каза сега.

Сарейн се сгуши по-плътно до него.

— Или са леговища на хидроги, които причакват нарушители, за да ги унищожат.

Тя вдигна поглед, видя смръщеното му лице и го целуна по бузата. Тъмните й очи изглеждаха прекомерно големи на лунната светлина. Тялото й бе мускулесто и пълно с енергия. Чувствеността й му допадаше, тъй като събуждаше съответния отговор в него.

— Какво те безпокои, Базил? Ако искаш да ми възложиш нещо, ще се постарая да го изпълня.

Зърната й бяха набъбнали (всъщност, както винаги), но вече се бяха любили два пъти. Той се наслаждаваше на топлината й, на миризмата на секс и на отпуснатата удовлетвореност след възбудата, но нямаше желание да я люби отново.

— Ти винаги се стараеш. Всъщност си толкова амбициозна, че прогонваш всеки, който би ми се противопоставил.

Тя се подпря на лакът.

— Това лошо ли е?

Преди години Сарейн го бе прелъстила не само за да утвърди собственото си положение, но и за да се обучи. Това го впечатляваше най-силно. Взаимното им привличане се основаваше на властта и уважението и на споделените услуги, а не на някаква блудкава романтична любов. Базил бе павирал пътя за възхода на Сарейн с политическото си покровителство, но въпреки всичко тя не бе успяла да постигне онова, което той искаше от нея.