Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Ароматът на косата й и потта по кожата й го възбудиха и той се задъха. Притисна плътно устни до голото й рамо, когато тя погали гърдите му с върховете на пръстите си.

Всяка тяхна тайна среща беше по-вълнуваща от предишните. Той се запита дали един ден, когато ще имат възможност да са винаги заедно, когато няма да им се налага да се крият от странични наблюдатели, страстта, която изпитва, ще стихне… или за него тя винаги ще си остане такава — свежа, непозната и привлекателна с горещата си кожа и влажната си жадна уста.

Съединените кораби се носеха през пространството в гривата на кометата, същата като онези, които бе запокитил срещу Голген…

Докато се носеше насам, Джес се отклони да погледне бурния и безмълвен газов гигант, където някога се намираше Синята небесна мина на Рос. Бомбардировката бе предизвикала неспирни бури и бе оставила белези върху облачните слоеве, но той не знаеше дали сърцевината продължава да е обитавана от извънземните, или яростната атака ги е ликвидирала, както кликиският факел на Ансиър. Не знаеше дали въобще е постигнал някаква победа… но добре, че все пак бе направил нещо.

Джес се опита да се успокои, да се наслади на всеки миг, но Ческа все повече се разпалваше, прилепваше се към него и той вече не бе в състояние да се контролира.

Толкова много препятствия срещаха по пътя си, но и двамата бяха твърдо решени да ги преодолеят. Притисна я още по-плътно към себе си и му се прииска никога да не се разделят. Такива мимолетни срещи щяха да ги зареждат с енергия за през следващите един-два месеца, докато най-накрая не започнеха да се наслаждават истински на щастието си.

Според Тасия обсадата на Ирека бе отегчително дълга и безсмислена. Като платком сама бе направила изчисленията. Дори да успееха да присвоят всички незаконно натрупани запаси от космическо гориво, те нямаше да компенсират изразходените от ЗВС екти, огнева мощ и енергия за завоюването му.

Поне подполковник Роб Бриндъл го разбираше.

— Не става въпрос за горивото, Тасия — бе й казал той, когато останаха сами в личната й каюта. — Генерал Ланиан смята, че ако се направим, че не забелязваме запасяването на Ирека, другите колонии ще последват примера й. И цялата тази работа никога няма да приключи.

Тасия обаче, която не бе от военно потекло, лесно схващаше мотивите на колонистите.

— На хартия звучи добре, Бриндъл, но това там долу са хора. Никога няма да се подпиша да тероризирам шепа отчаяни колонисти, които просто се опитват да оцелеят.

Той сви рамене.

— Ти си офицер в ЗВС, Тасия. Подобни решения оставяме на краля, дипломатите и генерала.

При нормални обстоятелства като скитнически пилот Тасия никога не би имала шанс да стане офицер. Но в неразборията и внезапното драстично разрастване на ЗВС след първите нападения на хидрогите й бе провървяло. Комбинацията от първокласни пилотски умения и резултатите от тестовете по пригодност, оцеляване в космически условия и изобретателност й бяха осигурили прием в непристъпното училище за офицерски кандидати. Въпреки че бе млада, само за пет години успя да получи високия чин платком, равностоен на командир на боен кораб. При други обстоятелства щеше да е обикновен пехотинец.

Отдавна би трябвало да престане да обсъжда политиката с него. По принцип двамата се разбираха, което правеше редките им спречквания още по-разгорещени. Ако имаше капчица здрав разум, вместо да се занимава с всичко това, щеше да предпочете да поиграе нискогравитационен пинг-понг или да погледа демонстрационни лупинги, или да отиде да се състезава с демо-ремори. Но не, трябваше да разговарят, въпреки всички опасности, които криеше това.

— Всички се опитваме да оцелеем — каза той. — И работата на ЗВС — нашата работа — е да направи възможно оцеляването на колкото е възможно повече хора, а не само на шепа колонисти, присвоили всички ресурси.

След два отегчителни месеца нервите на всички се бяха изопнали докрай. Войниците усещаха, че адмирал Уилис трябва да предприеме нещо, но командващият квадрант 7 ги принуждаваше да продължават обсадата.

Бриндъл изведе реморските ескадрили от дневната смяна за тренировъчни маневри около Ирека, като се гмурна в облаците и се стрелна вертикално нагоре. Теоретически разбунтувалите се колонисти би трябвало да се впечатлят от демонстрацията на сила. Бриндъл твърдеше, че провежда маневрите, за да поддържа бойния дух на екипажите. Но Тасия знаеше, че по този начин той се опитва да осигури отдушник за обтегнатите им нерви.