Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Употреби интелектуалните си умения, за да разреши проблема. Удру’х и съветниците я бяха научили как да използва знанията си, а сега Осира’х се нуждаеше от уменията си повече от всякога. Съсредоточи телепатичната си енергия, която бе наследила от смесения брак — от една страна, способността да се свързва с тизма чрез илдирийските си гени, а от друга — да използва телевръзката на човешките зелени жреци. Само тя можеше да управлява тази комбинирана енергия.

Заобиколена от успокояващите светлини, Осира’х седна в леглото си и огледа ярко осветената си стая и мрака навън. Навън. Тя проследи призива, усети копнежа… близък, физически.

Идваше от лагера за разплод. Отговорът беше ясен и очевиден. Някой… някой, който почти бе изгубил надежда.

Осира’х се приближи до прозореца, но успя да види съвсем малко от осветеното пространство. Светлините за безопасност огряваха ослепително бараките и прогонваха и най-мъничката сянка на нощта. Трябваше да излезе навън и да разбере. Тази непозната искаше нещо така отчаяно, че бе способна да скъса сърдечните струни на Осира’х като конец.

Преди да замине, губернаторът категорично й бе забранил да напуска резиденцията и да посещава лагера. Изтръпнала от изненадващата я независимост, Осира’х взе решение. Облече се набързо в проста дреха, промъкна се кротичко покрай нищо неподозиращата охрана и забърза по добре осветените улици.

Звездите над главата й блещукаха като диаманти на фона на черно кадифе, безчет мънички светлинки. Навсякъде имаше сажди и пепел от скорошните пожари и миризмата им изпълваше въздуха. В комплекса нямаше много охрана и всички човешки семейства спяха в общите бараки. Осира’х успя да се промъкне натам, без да я забележат.

Никога не си бе задавала въпроса какво става в тези сгради. Губернаторът я уверяваше, че всичко това е необходимо, че самата тя е продукт на провеждани поколения наред проучвания, междурасови експерименти. В последна сметка нейните способности оправдавали абсолютно всичко.

Осира’х зърна силует на жена, която се бе спотаила до оградата. Поколеба се — изпита моментен страх. Ясното и необикновено усещане се излъчваше точно от тази непозната. Цялото й тяло бе в рани, а главата я болеше. Очите й бяха възпалени от взирането в резиденцията на губернатора. За да я открие.

Щом се приближи, Осира’х почувства близка връзка със затворничката… с тази човешка жена.

Със своята майка!

Вцепени се от връхлетелите я мисли на зеленокожата жена — на тази жена, която живееше зад оградата, работеше като роб, забременяваше от илдирийци и раждаше още деца.

Осира’х се втурна към нея, едновременно объркана и развълнувана. Майка й беше слаба и жилава, заобиколените й от тъмни кръгове очи гледаха втренчено, страните й бяха хлътнали. Но щом видя момиченцето, погледът й грейна.

— Моята принцеса! Моята дъщеричка!

От очите на момиченцето бликнаха сълзи.

— Защо си тук? — попита Осира’х. — Ти си майка ми. Не трябва да си в бараките за разплод. Защо не ми помагаш в обучението заедно с губернатора?

Нира протегна загрубялата си зелена ръка през оградата и погали дъщеря си по бузата.

— Толкова си красива… малкото ми момиченце. Джора’х би се гордял с теб. — Лицето й се натъжи. — Може би дори не знае, че има дъщеря.

— Аз съм създадена да спася Илдирийската империя.

— Не. Ти си зачената с любов, но ме плениха и ме захвърлиха тук. Позволиха ми да се грижа за теб само няколко месеца като бебенце… а след това те отнеха от мен. Исках да съм с теб, но ме затвориха тук, принудена да преживея… ужасяващи неща. Теб те мамят.

— Това не е вярно — отвърна Осира’х. — Нищо не разбираш.

Лицето на Нира се озари от бегла, но искрена усмивка и тя отново погали момиченцето по бузката. Осира’х усети, че връзката между тях става все по-здрава, в съзнанието й възникваха мисли и мъчителни спомени, които не бяха нейни.

— Разбирам те, милото ми дете. Но губернаторът ти казва само онова, което той иска да знаеш, а не истината. Не цялата истина. Ти си негово оръдие, негова жертва.

Осира’х се ядоса. Никога досега не бе усещала толкова мощно, толкова активно телепатичните си способности, но не искаше да повярва в това.

— Моята цел е да спася Илдирийската империя! Аз съм единствената, която ще може да се разбере с хидрогите и да постигне продължителен мир.

Нира я изгледа недоверчиво. Лицето й бе татуирано с тъмни линии, които приличаха на белези.

— Мир и за хората, и за илдирийците, и за хидрогите ли? Или само съюз за спасяване на Империята за сметка на моята раса? — Тя поклати глава. — Защо ли ти говоря? Ти си още дете. Все още нищо не знаеш.