Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Големия контейнер остави в корабното хранилище, за да раздаде съдържанието му на други скитници, които имаше намерение да завербува, за да го разпространят. Можеха да разпръснат живата вода по други планети и скоро венталите щяха да станат много и щяха да се изправят срещу хидрогите.

Джес погледна навигационните карти и коригира курса. След един ден щеше да стигне астероидния куп Рандеву. Сърцето му биеше от нетърпение, докато обмисляше хиляди начини, за да обясни всичко на Ческа.

Когато зърнеше красивото й лице, когато застанеше пред нея, за да разкрие сърцето си окончателно и напълно, думите сами щяха да дойдат. Щеше да й признае каква глупава грешка е направил, като е повярвал в единствено възможното решение. Щеше да й каже, че самопожертвувателното и достойно решение невинаги е най-доброто. Че човешкото сърце трябва да е силно, за да оцелее човешката раса.

Усещаше се въодушевен и самоуверен, сякаш във вените му пулсираше нова енергия. Защо бе чакал толкова дълго? Сам бе издигал непреодолими прегради с неточни решения и съобразяване с мнението на другите… а всички скитници от години бяха знаели за любовта им. Баща му го бе възпитал да бъде упорит и да защитава интересите на клановете — но когато трябваше да обвърже щастливо живота си с Ческа, той се провали.

Оказа се, че пътят пред тях е бил широк и отъпкан.

Бяха отлагали ненужно. Нито един от двамата не се бе възползвал от възможностите, които имаха. В името на любовта не трябваше да пропускат дори ден.

Джес пак провери навигационните карти и отбеляза поредния облачен свят с девствени океани и недокоснати морета. Добро място за създаване на втори свят на вентали.

Тъкмо го отбелязваше в корабния дневник, когато странната вода реагира с тревога и ужас. През нервите му премина вълна от страх.

— Какво има?

В същия момент се включиха корабните сензорни аларми — бяха засекли огромен мощен съд, който се понесе насреща му от периферията на системата — бойно кълбо. Хидрогите го застигаха с невероятна скорост и с явни агресивни намерения. Джес инстинктивно увеличи тягата и корабът му полетя напред с повишена скорост.

От няколко години десетки скитнически кораби така и не пристигаха до местоназначенията си — изчезваха безследно. Някои обясняваха загубите със злополуки сред суровата безкрайност на пространствата. Други, по-склонни да вярват в конспирации, обвиняваха Ханзата и ЗВС.

Колко ли от изчезналите кораби бяха унищожени от връхлитащи хидроги?

С разрастването на военните действия дали обитаващите ядрата извънземни не бяха решили да атакуват всеки човешки кораб, който срещнат?

Хрумна му още нещо. Джес докосна мускала с водата в джоба си.

— Да не би да са те усетили? Знаят ли, че венталите са се завърнали?

„Не, но не бива да ни открият. Не бива да те хванат, за да не разберат, че сме живи. Още е твърде рано.“

— Наоколо няма кой знае колко много места за укриване.

Стиснал зъби, Джес полетя към безименната облачна планета, като използваше всичките си летателни умения. Тасия бе по-добър пилот, но тъкмо двамата с Рос я бяха обучили на маневри за измъкване и сега му се налагаше да си припомни как да направи всички тези трикове. Не само неговият живот бе заплашен, но и на възкръсналите водни същества, които можеха да победят ужасяващите врагове.

— Кажи ми как да ги победя? Как да се измъкна?

Венталът не предложи никакво решение.

„Прекалено слаби и прекалено малко сме засега. Не можем да победим бойно кълбо.“

Докато злокобните хидроги скъсяваха разстоянието, Джес стигна до усамотения облачен свят. Надяваше се да се скрие от преследвачите си в атмосферата. Изстиска възможно най-високата скорост от двигателите, но корабчето му бе конструирано за мъглявинен гребач, пригодено за местоживеене и наблюдения, както и за производствени цели, и предназначението му бе да бъде носено от космическите ветрове, а не да воюва.

Притвори очи, опитвайки се да види Пътеводната си звезда, след това ускори двигателите над допустимата максимална граница и се гмурна почти отвесно в тънкия горен атмосферен пласт на планетата.

Но бойното кълбо го последва. Издължените му шипове метнаха сини светкавици и йонизиращите експлозии изтрещяха наблизо, образувайки тъмен облак. Взривната вълна повреди няколко от системите на Джес.

Пръстите му затанцуваха по контролните уреди — той се мъчеше да възстанови повредените системи и прекъснатите вериги. Но корабчето се понесе през развихрилата се атмосфера, изгубило контрол. Корпусът се тресеше, сякаш щеше да се разпадне всеки момент.