Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

А той беше върховният главнокомандващ на Слънчевия флот. Разполагаше с най-могъщия боен флот, който бе изграждала Илдирийската империя, но магът-император се страхуваше да го използва.

Земните въоръжени сили нееднократно се бяха възправяли срещу хидрогите и бяха създали усъвършенствани нови оръжия. Дори циганите скитници без никаква собствена военна сила бяха измислили безстрашни тактически прийоми и иновационни производствени технологии, за да поддържат незначителни поточета гориво по търговските трасета. Съвсем сами бяха успели да разрушат газов гигант на хидрогите чрез кометна бомбардировка.

А Слънчевият флот не бе постигнал нищичко.

На адар Кори’нх му бе писнало да го побеждават. Може би бе настъпил моментът удивителният му флот да възтържествува над врага. Магът-император вече не бе в състояние да го спре.

Кори’нх оглеждаше преценяващо тал Зан’нх и подчинените си кулове и септари. Познаваше служебните им досиета и бе наясно с потенциала и уменията им.

Зан’нх изглеждаше дори по-объркан от останалите офицери. Магът-император бе негов дядо. Престолонаследникът Джора’х, неговият баща, скоро щеше да заеме мястото на Сайрок’х. Самият Зан’нх бе първороден син на престолонаследника, макар и не от благородническо потекло, поради което по-малкият му брат Тор’х щеше да е следващият престолонаследник. И все пак нишките на тизма в Зан’нх бяха здрави и силни. Надареният тал би следвало да се чувства по-изоставен, по-неспокоен от всеки друг илдириец във флота.

Така или иначе, въпреки че Зан’нх по всяка вероятност бе най-добрият воин в цялата бойна група, адарът бе длъжен да го изпрати у дома.

— Тал Зан’нх, искам да предвождаш по-голямата част от кохортата до Илдира, с изключение на една манипула бойни лайнери. Отведи корабите у дома, за да гарантираш спокойствието на нашия народ в тези несъмнено смутни времена. — Около масата се понесе кратък вопъл, но Кори’нх не му обърна внимание и продължи непоколебимо: — В момента, в който се съберат всички губернатори, баща ти ще извърши церемонията по възкачването и ще стане новия маг-император. Щом придобие всички нишки на тизма, мрежата ще бъде възстановена и нашата раса отново ще се почувства цялостна.

Зан’нх се поклони.

— Да, адаре. Това е мой дълг.

Един от септарите взе думата:

— А какво ще прави останалата част от кохортата, адаре?

Кори’нх огледа втренчено подкомандващите. Съзнаваше, че не може да оповести решението си.

— Ще поведа една манипула на по-различна мисия. Не мога да разкрия подробностите.

Насочи погледа си към един възрастен кул със стоическо изражение, казваше се Бор’нх. Беше образцов офицер, изключително стриктен при изпълнение на служебните си задължения. Той щеше да се справи най-добре.

— Кул Бор’нх, избрах твоята манипула да ме придружи. Ще изпълняваш ли заповедите ми, без да задаваш въпроси?

Бор’нх изглеждаше изненадан, но на лицето му се изписа гордост.

— За мен ще е чест, адаре.

Усетил угризения на съвестта, Кори’нх продължи:

— Настоявам за минимални оперативни екипи. Освободи всички войници, които смяташ за излишни за една светкавична акция, и ги пусни да се върнат в Илдира с другите кораби.

Бор’нх не попита какви са причините.

— Слушам, адаре.

Обезпокоен, тал Зан’нх погледна своя командир, но не превиши правомощията си.

— Ще се съгласите ли за кратък разговор насаме, адаре?

— Не. В момента основното ти задължение е да отведеш корабите на Илдира.

За да осъществи онова, което смяташе за правилно, Кори’нх трябваше да действа светкавично, докато все още разполагаше с независимост, преди престолонаследникът да се възкачи като маг-император. Имаше на разположение няколко дни, не повече. Щом Джора’х възстановеше връзката с тизма, ръцете му отново щяха да са вързани. И щеше да стане много късно.

Кори’нх освободи офицерите и се върна в командния център. По интеркомуникационните системи течаха заповедите, които нареждаха на маловажната част от екипажа да се оттегли от четиридесет и деветте бойни кораба на кул Бор’нх и да се прехвърли на останалите кораби.

След като се увери, че инструкциите му се изпълняват точно, Кори’нх се обади на тал Зан’нх:

— Сигурен съм, че ще служиш на баща си така, както аз служих на мага-император.

— Ще посветя всички свои умения да изпълня задълженията си, адаре. Като теб.

Кул Бор’нх се присъедини към адара в командния център, докато единствената манипула се отдалечаваше от останалата част от кохортата. Другите шест манипули отлетяха към седемте слънца на Илдира, а четиридесет и деветте бойни кораба в пълно бойно снаряжение и с минимален екипаж се събраха на едно място и зачакаха заповедите на Кори’нх.