Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Знаеше, че целият му екипаж долавя недоволството му, макар всички да бяха убедени, че гневът му е насочен срещу хидрогите. Той въздъхна и заповяда кохортата да се оттегли от системата. Космическите двигатели се задействаха и гигантските бойни лайнери се понесоха със зашеметяваща скорост към междузвездната бездна, на път към следващата безцелна среща…

И в този миг магът-император издъхна на далечната Илдира.

Всички, които се намираха върху стотиците кораби, го усетиха — от адар Кори’нх и тал Зан’нх до най-низшия техник и докер. През целия тизм като гръм се разрази внезапна пустота и разкъса ярките духовни нишки, ослепи всеки илдириец за Извора на светлината. Разедини ги. Остави ги в самота. И безнадеждност.

Кори’нх се люшна и се подпря на парапета на площадката. Не виждаше почти нищо, сграбчен от парализиращата болка. Зан’нх нададе отчаян вопъл. Всички членове на екипажа стиснаха слепоочията си и застенаха.

Шоковата вълна мина по отделенията, палубите, каютите на целия Слънчев флот. Всички престанаха да обръщат внимание на задълженията си и корабите се понесоха сами по предварително уточнените траектории.

Адар Кори’нх с неимоверни усилия успя да се посъвземе. Никога не бе изпитвал подобна… празнота. Писъкът в главата му и обладалото цялото му съзнание отчаяние призоваваха за помощ, но той се напрегна и викна на екипажа на мостика:

— Внимание! Обявете тревога.

Думите му прозвучаха дрезгаво, но той ги повтори с по-голяма сила и настоятелност.

Тъй като всички продължаваха да се гърчат и да вият, той се завлече до пулта, и сам включи сигнала. После викна с цяло гърло:

— Тал Зан’нх! Събери всички кулове и септари. — Пое дълбоко дъх. — Искам всички подкомандващи да дойдат при мен. Ситуацията се промени много рязко. Налага се незабавно да обсъдим нещата.

Корабите следваха неотклонно курса си… но всичко останало в илдирийската вселена бе претърпяло промяна.

— Но, адаре, магът-император е мъртъв! — извика офицерът по комуникациите. — Всички го усещаме.

— Ние обаче продължаваме да сме Слънчевият флот! — викна Кори’нх. — Илдирийският слънчев флот. Какво би си помислил магът-император, ако узнаеше, че сте се превърнали на хленчеща пихтия?

Сирените продължаваха да бучат. Войниците бавно — много бавно — започнаха да се окопитват от объркването и вцепенението си. Заеха се отново с обичайните си задължения, както удавник се хваща за сламка.

Кори’нх извади кристалния церемониален кинжал от колана си. Вторачи се в извитото бляскаво острие, вцепенен от пронизващата сърцето му болка. Усети в него да се надига расовият инстинкт да спази неумолимата илдирийска традиция. Вдигна острия нож до главата си и замахна светкавично с ритуална грациозност — и сряза изопнатата си плитка почти до кожата, но без да бликне капка кръв. Вдигна отрязаната коса в ръката си, сякаш държеше мъртвец. И я запокити на пода с отвращение.

Всички мъже по корабите извършваха инстинктивно същия акт — отбелязваха дълбоката загуба. Никой от тях не бе преживявал кончината на маг-император. Воините на Слънчевия флот стенеха, отрязвайки косите си, за да отбележат края на управлението на Сайрок’х и да се подготвят за нов вожд.

За Кори’нх ужасяващата празнота и изолираност бяха потресни… но докато очакваше пристигането на подкомандирите, внезапно се сепна от мисълта, че за първи път в живота му никой не контролира решенията му. Сайрок’х вече не бе в състояние да усети намеренията му или да го укорява за постъпките му.

Да, адарът се почувства изоставен без успокоителните напътствия. Но, от друга страна, можеше да си позволи самоинициатива. Можеше самостоятелно да предприеме нещо. Също като великите главнокомандващи Макартър, Агамемнон, Кутузов. Изпита някакво опиянение.

Безброй възможности.

Огледа насъбралите се разтревожени и скърбящи талове и кулове в заседателната зала. Всички бяха обръснали теметата си. Целият екипаж на Слънчевия флот беше потресен, но адарът трябваше да докаже, че все още може да заповядва. Неговите офицери щяха да го последват с по-голямо усърдие от всякога, след като бяха останали без никакво друго упование.

Той много пъти не се бе съгласявал с цялостната стратегия на мага-император. Но се бе подчинявал. Много пъти се бе чувствал страхливец, тъй като получаваше заповеди да отстъпва и да се спотайва, само и само за да не дразни обитаващите ядрата извънземни. Но както и да постъпваше Слънчевият флот, хидрогите не преставаха да вилнеят безмилостно.