Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Трябваше да му попречиш, Брон’н.

Стражът стоеше съкрушен до вратата.

— Аз служа на мага-император — отново изрече като мантра той.

— Аз съм магът-император сега!

— Не още — отвърна Брон’н. — Не и преди да извършите церемонията и да поемете контрола над тизма. Дотогава нямаме маг-император.

Съкрушен и объркан, Джора’х започна да осъзнава всичко, което предстоеше да се случи, и всичко, което му предстоеше да направи. Докато нямаше маг-император и тизмът оставаше разкъсан, илдирийската раса щеше да е разединена, объркана… и с времето положението щеше да се влошава. Народът щеше да изпитва невероятни психически страдания. Всички дори можеха да се побъркат.

Нямаше никакъв избор, освен да поеме ролята си колкото е възможно по-скоро, макар че щяха да са нужни няколко дни, за да събере всички губернатори в Миджистра. Така или иначе, длъжен бе да го направи.

Джора’х пак стисна ръката на баща си. Сайрок’х бе умрял съзнателно, но това внезапно решение, което принуждаваше престолонаследника да застане начело на Илдирийската империя, бе прекалено тежко.

Ужаси се — даде си сметка, че със съпротивата си по въпроса за Нира и настойчивостта си да отлети за Добро въпреки строгата забрана на баща си, сам го бе подтикнал към този фатален акт.

Сега вече не можеше да отиде да й помогне. Длъжен бе да остане и да положи всички усилия да спаси Империята.

Докато престолонаследникът скърбеше над тялото на великия владетел, Брон’н стоеше на пост пред стаята.

Бе спазил нарежданията, бе изпълнил задълженията си… но си даваше сметка за своя дял от вината. Обърна катаната и насочи кристалния връх срещу себе си. Внимателно го допря до долния край на гръдната си броня. Натисна достатъчно силно, за да може върхът да прониже ризницата и да проникне през кожата му. Бликна кръв и той усети остра болка.

Спря, колкото да се увери, че е избрал точното място.

Опрял дръжката на копието в стената, Брон’н натисна напред с цялата си животинска сила. Изкашля кръв през устата, после натисна още по-силно, докато острието на катаната не прониза сърцето му. Непоколебимата му решимост и напрегнатите му мускули не го изоставиха, докато окървавеният връх не изскочи през гърба му.

Щом чу шума от падането му в коридора, Джора’х изскочи от стаята. Видя какво е направил Брон’н и вдигна умолително очи към блесналите в небето слънца.

Но не видя светлина и не усети топлина.

Цялата кохорта бойни лайнери на Слънчевия флот напусна тлеещата пустош на необитаемата планета Дуларикс. Седем манипули и триста четиридесет и три кораба бяха под командването на адара, но въпреки това претърпяха поредното поражение.

Цялата растителност на Дуларикс бе съсухрена и замразена, а континентите и земята — изпепелени. Планините бяха раз ломени, целият пейзаж бе заприличал на пустиня.

Според данните от стари проучвания Дуларикс бе покрит с приятни първични гори. Илдирийците никога не бяха възнамерявали да го заселят, а хората не бяха зървали този красив свят досега. И въпреки всичко хидрогите бяха нанесли съкрушителен удар върху планетата и бяха унищожили абсолютно всичко.

Нямаше никаква видима причина за нападението. Патрулиращите илдирийски бойни кораби навлязоха в системата тъкмо в момента, в който извънземните бойни кълба се отдалечаваха след безсмисления погром. Кори’нх стоически оглеждаше опустошения свят от командния си център.

— Кой би могъл да разбере тези хидроги, адаре? — попита тал Зан’нх, който стоеше до Кори’нх в командния център на предвождащия боен лайнер. — Трябва да докладваме в Илдира. Може би чрез тизма дядо ми може да обясни постъпката на врага.

Слънчевият флот бе само наблюдател, тъй като заповедите на мага-император държаха вързани ръцете им и не им позволяваха да тръгнат след хидрогите. Кори’нх стискаше парапета на командната площадка от безсилен гняв.

— Единственото ни задължение е да наблюдаваме… и да се оттеглим без бой.

Думите засядаха в гърлото му.

Зан’нх го погледна разтревожено.

— Знаем, че Слънчевият флот не разполага с ефикасно оръжие срещу хидрогите. Какъв е смисълът да ги нападнем и да бъдем размазани?

— На Кронха Три постигнахме известен успех — отвърна адарът и погледна талантливия си помощник.

— Но… на Кронха бяхме абсолютно разгромени.

— Въпрос на гледна точка, тал. Не забравяй, че успяхме да им нанесем щети. Въпреки че не бяхме подготвени за това сражение, кул Аро’нх все пак унищожи едно бойно кълбо и повреди други две.