Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Ръцете и краката му се разтресоха от действието на отровата. Болката от туморите се бе вцепенила. Сякаш отровата бе поразила най-напред разрастващия се рушител в мозъка му. Това все пак бе някакво облекчение. Светлината в дъното на очите му сияеше все по-ярка, сякаш слънчево ядро бе проникнало в костите му.

Поел въздух за последен път, магът-император издъхна с усмивка на херувимското си лице.

Болката от загубата го разтърси, докато стоеше на площадката за излитане на върха на един от дворцовите куполи, вече приключил подготовката за бягството си.

Като престолонаследник, Джора’х тайно бе назначил един готов да му се подчини капитан и бе осигурил достатъчно голям кораб и екипаж за светкавичен полет до Добро. Болката, че е изоставил Нира да страда толкова години, бе нетърпима. Магът-император го възпрепятстваше вече дни наред по всички възможни начини, но Джора’х не можеше да отлага повече.

Длъжен бе да спаси Нира… и отново да я прегърне, да я помоли за прошка за всичко, което бе преживяла. Джора’х знаеше, че трябва да действа светкавично, преди магът-император да е усетил какво възнамерява да направи.

Когато видя охраната да се появява от асансьорите в дъното на площадката, разбра какво ще поискат от него. Връзката му с тизма се бе скъсала и баща му отново щеше да го спре, но той се закле, че този път няма да изостави Нира.

— По-бързо! — викна той и наетият екипаж се втурна по рампата към кораба…

И в същия миг сърцето му се разкъса от болка.

Джора’х се олюля и извика, пронизан от разтърсващо страдание. Никога през живота си не бе затрупван от такава лавина от празнота и разруха, която сграбчи душата му.

Замаяният престолонаследник се опита да запази равновесие. Капитанът на кораба залитна и рухна на колене. Всички членове на екипажа едва дишаха, някои бяха паднали на площадката и безпомощно се гърчеха.

Цялата илдирийска вселена се сгромолясваше.

От балконите на Призматичния палат поклонници, служители и благородници надигнаха отчаян вопъл на потрес и недоумение. Стражата, която маршируваше по площадката към Джора’х, неочаквано се олюля стъписана.

Тизмът се бе разкъсал. Сложно преплетените духовни нишки, които държаха цялата илдирийска раса в една огромна мрежа, се изопнаха… и се скъсаха. Изворът на светлината помръкна.

— Не! — изкрещя Джора’х, внезапно осъзнал какво се е случило. — Магът-император е мъртъв!

И се запрепъва с несигурни крачки към Призматичния палат. Дългата му коса се мяташе като побесняла. Той не забелязваше никого, не мислеше за нищо, освен по-скоро да стигне до съзерцателната стая на баща си…

Противният Брон’н се бе изправил до заключената врата със зловещото си копие. Но се бе превил и се подпираше на оръжието си като старец, сякаш и неговите жизнени нишки бяха прекъснати. Злобните му очички гледаха Джора’х укорително. Острите му зъби блещукаха през зейналата му уста.

— Какво става? Къде е баща ми?

— Заповяда ми да стоя тук и да ви чакам. — Брон’н пое мъчително въздух. — Каза ми да не пускам вътре никого, никого, освен вас. Знаеше, че ще дойдете.

Джора’х гледаше стража и не можеше да повярва.

— По собствено желание ли го направи? Ти си знаел какво възнамерява и не си го…

— Аз служа на мага-император — отвърна Брон’н, сякаш думите бяха последното му спасение — Не задавам въпроси.

Джора’х се втурна в стаята и видя отпуснатото бледо туловище на баща си в какавидения трон. Мъртвият Сайрок’х приличаше на сивкав плужек с провисналите гънки тлъстина върху мускулите му. Беше ясно, че магът-император е изразходвал огромно количество енергия, за да издържи до самия край. Сега обаче плътта му бе победена от неумолимата гравитация.

Джора’х грабна отпуснатата му ръка, сякаш все още имаше някаква надежда, но отекванията на разпокъсания тизм му нашепваха, че баща му е мъртъв. Магът-император се бе върнал при Извора на светлината.

Джора’х грабна празния мускал и се вгледа в последната капчица яркосиня течност.

— Но защо? — допита той безжизненото тяло. — Защо постъпи така, татко? Аз се нуждая от твоите напътствия. От твоите съвети. Сега как ще управлявам народа? Не съм готов.

В същия момент разбра всичко и се хвана за края на какавидения трон, за да не падне. Баща му беше осъществил отчаяния си план. Щом нишките на тизма се фокусираха върху него, щом Джора’х поемеше сам мрежата и се свържеше с потоците на Извора на светлината — едва тогава щеше да осъзнае много повече, отколкото би могъл да го научи той.