Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Накрая адарът издаде заповед да потеглят.

— Най-после ще се изправим срещу врага.

Естара стоеше на ВИСОКИЯ балкон и оглеждаше района на двореца, из който бяха разпръснати градини със статуи, блеснали езерца и причудливо оформени храсти. Висящият мост проблясваше над Кралския канал, който обикаляше около Дворцовия квартал.

Като продължение на празниците по повод сватбата на краля — изцеждат всички възможности от събитието, бе подхвърлил Питър, — Ханзата подготвяше „юбилей на медения месец“, който щеше да се състои след няколко дни. Още празници, още приеми, още специални ефекти, за да отклонят вниманието от истинската криза.

Съгласно грижливо изготвения план за събитието Естара и Питър щяха да обиколят в пищно украсена лодка целия Кралски канал, за да може всеки поданик да им помаха. Щеше да е пищно представление, което да покаже величествените владетели на народа и същевременно да отстрани всякакви съмнения относно способностите на Естара да заеме ролята си на кралица в обществото.

Жестът беше несъстоятелен и помпозен, особено след смъртта на Бенето, разрушаването на Гарванов пристан и унизителния разгром на ЗВС на Оскивъл. Ханзата всъщност се подиграваше с паметта на мъртвите.

Сарейн се приближи без предварително известяване зад Естара. Изглеждаше измъчена — под тъмните й очи имаше сенки, сякаш не се беше наспала. Винаги стриктно спазващата ханзейския стил на обличане и гримиране, сега Сарейн бе с необичайно неугледна външност.

— Базил не знае, че съм тук, сестричке.

В гласа й се долавяха напрегнати нотки.

— Какво ме интересува дали председателят знае къде си? Ти си посланичка на Терок.

— Питър прекали — продължи настойчиво Сарейн. — Наистина прекали. Смята, че е незаменим.

— Естествено, че е незаменим. Той е кралят.

Сарейн се намръщи неодобрително.

— Не бъди глупаво, наивно момиченце. Би трябвало да се ориентираш досега. Председателят винаги си запазва няколко възможности. Току-що разбрах сериозността на… опасностите. — За момент Сарейн като че ли се поколеба, но накрая избухна: — Естара, налага се да разговаряш с Питър! В добри отношения ли си с него?

Естара кимна объркано.

— Да… Да, разбира се. Той е мой съпруг и е благороден човек.

Сарейн стисна ръката на сестра си, което я разтревожи още повече. Подобен жест беше съвсем необичаен за нея.

— В такъв случай те умолявам, Естара, да му кажеш да се смири. Направи го, преди Базил да направи нещо, което няма да може да се поправи. Направи всичко възможно, за да помогнеш на Питър да бъде по-добър партньор. Неговото бъдеще, твоето бъдеще и съдбата на Ханзата зависи от това. — Сарейн се приведе по-близо към нея. — Естара, не искам да те видя да страдаш. Независимо дали ми вярваш, или не, аз наистина се грижа за теб. И двете току-що загубихме Бенето…

Естара внезапно осъзна защо се чувства така обидена.

— Затова ли от деня, в който хидрогите убиха Бенето, не дойде да ме видиш нито веднъж? Не е ли редно сега повече от всякога да се поддържаме като сестри? Но предполагам, че си била прекалено… заета.

Сарейн настръхна.

— Бенето беше и мой брат. Не ме учи как да скърбя. — Тя отстъпи крачка, като не откъсваше поглед от лицето на Естара. — И не искам да ми се налага да скърбя отново. Внимавай. Кажи на Питър да промени поведението си и всичко ще се оправи.

Разстроена, Естара отново хвърли поглед към окъпания от слънцето площад, по който се разхождаха обичайните туристи, а няколко кликиски робота стояха като часови. В небето се носеха дирижабли. Групи посетители разглеждаха с гидове покритите с мъх мозаечни градини. Тя копнееше да се върне на Терок при своите дървета, при семейството си и при свободата си.

— На чия страна си, Сарейн?

Очите на сестра й блеснаха от гняв.

— Не става въпрос за страна, Естара. Ние всички си вършим работата и всички имаме един и същи враг? Не е ли така?

Естара я погледна изпитателно.

„Не е ли така?“

За разлика от краля, Естара нямаше почти никакви задължения, дори символични. Вече бе изиграла ролята си, омъжвайки се за Питър и циментирайки по този начин съюза с Терок. А и Сарейн бе успяла да привлече като доброволци зелени жреци в ЗВС.

Но след като жреците вече бяха предоставени и сватбата бе свършен факт, Ханзата, изглежда, не знаеше какво да прави с новата кралица. Да се вози в лодка и да маха с ръка на тълпите ли беше най-същественото, което можеше да върши? Пищната флотилия би могла да впечатли малката й сестра Сели, но щеше ли тя да помогне на някого с публичното си появяване?