Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

От основното ниво на Двореца на шепота тя тръгна към кея да види церемониалната яхта. Охраната я следваше — както винаги, стражите бяха изнервени, когато не можеха да разберат къде е решила да отиде. Служители по протокола се занадпреварваха да й предлагат да я придружат и в отговор тя кимна утвърдително.

— Искам да погледна парадната яхта. Толкова съм… развълнувана от предстоящото събитие.

Удовлетворени от обяснението й, сановниците я придружиха по коридорите, като не спираха да бъбрят. Разклоненията на Кралския канал позволяваха на лодките да се появяват изпод извитите арки на Двореца на шепота.

След секунди към тях се присъедини словоохотливият началник на протокола и се раздърдори като жена за очарователната флотилия, вината и ястията, които щели да бъдат сервирани на борда на кралската яхта, и за традиционната музика, която щяла да звучи по цялото продължение на канала.

Естара се усмихваше дежурно и кимаше на всяко вълнуващо описание на женствения началник на протокола. Той пък беше извън себе си от щастие, че кралицата одобрява вкуса му. Застанаха на вълнолома под вълнообразния таван на навеса за лодки.

На Естара й хареса голямата яхта, предназначена за бавно церемониално плуване. Пищно украсена, тя щеше да обикаля в бавни кръгове около Дворцовия квартал. Почетният ескорт от малки бойни корабчета щеше да се движи пред и зад нея, а сребърните барети в пълна парадна униформа щяха да стоят на пост по цялото продължение на канала.

Забеляза група работници, които прикрепваха ленти и флагове на яхтата. Художници украсяваха корпуса на масивния съд. Някои от работниците бяха облечени във водонепроницаеми костюми и плуваха в тесния канал — лакираха всеки милиметър над ватерлинията.

— Ще бъде наистина прекрасно — каза тя.

— Определено, определено — избърбори началникът на протокола. — Това е любимата яхта на крал Питър, нали разбирате.

Питър й бе казал, че почти не е стъпвал на нея.

— Хляб и зрелища — бе подхвърлил председателят, когато преди два дни им обяви с категоричен тон за планираното събитие. — Да отвлечете вниманието от действителните ни проблеми.

— По-скоро бих се заел да реша действителните проблеми — отвърна Питър, скръстил ръце пред гърдите си.

Въздухът се бе сгъстил от напрежение.

— Нямам нищо против — изсумтя председателят, — но преди това ти и очарователната ти кралица ще се повозите по канала. Сватбено пътешествие.

— Както наредиш, Базил.

Все пак Питър не му бе отвърнал със смирен тон. Естара не можа да разгадае израза му, но знаеше, че ненавижда да го насилват по подобен начин… както при обявяването на неумолимия декрет за ограничаване на раждаемостта.

Докато разглеждаше яхтата, от машинното отделение изскочи някакъв механик в работни дрехи. Целият беше в петна и носеше чантичка с инструменти. Беше рус, с безизразно лице. Движенията му бяха пъргави и някак необичайно напрегнати. След като излезе от машинното отделение, той мина бързо по трапа и тръгна към едно от работните помещения.

Всичко това не беше чак толкова необичайно и Естара едва след няколко минути си го припомни — беше русолявият мъж, когото бе зърнала в новинарските репортажи за необмислената визита на Питър в производствените съоръжения за компита. Специалният агент за свръзка на председателя. Един от хората на Базил. Беше го запомнила, защото бе поставил под въпрос авторитета на Питър.

Със сигурност не беше механик. Тъмните й очи се присвиха. Този човек нямаше никаква работа на борда на кралската яхта и особено в машинното отделение… при това облечен като обикновен работник.

По гърба й полазиха мравки. Сарейн я бе предупредила да е много внимателна… а и според думите на Питър председателят вече доста пъти бе цапал ръцете си с кръв. Какво й бе казал Питър през сватбената им нощ? „Правило първо: никога не се доверявай на Базил“.

Началникът на протокола не спираше да дърдори, ухилен до уши, а Естара се преструваше, че го слуша. Постара се да не издаде с нищо, че е познала усърдния помощник, за да не предизвика подозрения, благодари на охраната, на сътрудниците и на началника на протокола и тръгна към двореца.

Трябваше веднага да намери Питър.

Докато летеше към Рандеву с надеждата да пристигне навреме, за да спре Ческа, Джес държеше мускалчето с водата с вентали до себе си като талисман. След като видя със собствените си очи възкръсването на водните същества на океанския свят, имаше усещането, че е успял, и се гордееше с направеното.