Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Мога! Години наред съм поглъщала знания от най-съвършените учители. Мозъкът ми е развит от най-изтъкнатите интелектуалци. Губернаторът казва, че съм два пъти по-интелигентна, умна и зряла за физическата си възраст. Това се налага, тъй като вече няма време.

Говореше така, сякаш повтаряше заучени фрази.

Нира сведе глава и се намръщи разочаровано.

— Така съжалявам, Осира’х. Когато разбрах, че съм бременна, бях сигурна, че престолонаследникът ще иска да пораснеш в Призматичния палат. Не допусках, че ще се наложи да изгубиш детството си и че ще те използват по такъв начин. О, каква ужасна съдба! Та ти дори нямаш представа колко ужасни неща са направили с теб и защо.

Осира’х усещаше, че майка й не лъже, но все още не можеше да повярва в онова, което й казваше Нира, нито да се усъмни в абсолютно всичко, на което я бе учил губернаторът. Гласчето й се разколеба.

— Но аз съм… великата надежда на мага-император.

— В такъв случай ме чуй, Осира’х. Щом предназначението ти е да изпълниш такава важна роля, би трябвало да съзнаваш последиците от всичко, което правиш. Ако наистина си избавителка на илдирийците, не позволявай да те превърнат в безмозъчен войник, който само изпълнява заповедите на пазителите на тайните.

Осира’х неохотно протегна малката си ръчица през оградата.

— Вече мога да чуя някои от мислите ти. Нека… нека да разбера всичко.

Нира примигна, вторачена в лицето й.

— Нима можеш да изтеглиш цялата информация от мен? Направо?

— Мисля, че притежавам тази способност. Отчасти от теб, отчасти от баща си.

Жената се усмихна някак странно.

— Предполагам, че това е като достъп до информацията на световната гора… но нямаме дръвче, което да ни помогне. Налага се да се задоволим с връзката ни като майка и дъщеря.

Осира’х докосна бузата на майка си, веждите, слепоочията.

— По-различно е от друг път, но губернаторът винаги е искал да постигна тъкмо това — да отворя различен канал за комуникация. — Тя пое дълбоко дъх и заговори, сякаш изричаше мантра. — Нека знанията, спомените ти, информацията, натрупана в съзнанието ти, се превърнат в хладна вода, а аз да се превърна в жадна гъба. Нека науча истината от твоето сърце и тя да стане моя.

Сякаш уплашена дъщеря й да не промени решението си, Нира сграбчи ръчичката й и я притисна с все сила до черепа си. И разтвори съзнанието си, освобождавайки спомените и мислите си, а Осира’х бе готова да ги приеме…

Щом контактът се установи, Осира’х запоглъща жадно всяка подробност: образа на Джора’х, прекрасните дни, които баща й и Нира бяха прекарали заедно в Призматичния палат. Винаги бе искала да научи повече информация за Илдира, но губернаторът на Добро винаги й бе пречил с обяснения, че е несъществена.

Осира’х усети споделената любов между Нира и баща си, чу обещанията, които си бяха разменяли… и най-накрая научи за подлата постъпка на мага-император и губернатора на Добро. Двамата бяха ликвидирали старата Отема, защото вече не можеше да ражда. Бяха затворили Нира в тъмна килия и я бяха държали в изолация, докато не научат, че носи детето на престолонаследника — нея, Осира’х. А след успешното раждане, след като Нира няколко месеца бе отглеждала детето си с обич, й го бяха отнели, за да го възпитават… за да промият мозъка му.

Все по-неутолимото й съзнание поглъщаше още и още, възприемаше всеки ужасяващ спомен от неспирните насилствени зачевания. Осира’х внезапно осъзна скритата зад суховатите обяснения на Удру’х истина, макар да не й се искаше да го повярва.

Научи за радостта да служиш на световната гора, за тръпката да се включиш в разумната мрежа, за чудните неща, които Нира бе видяла на Терок и в Миджистра. Накрая усети любовта и щастието, които Нира бе изпитала някога, и всичко, което майка й бе изгубила, когато я бяха затворили на Добро, превръщайки я в жертва на опитите на губернатора.

Когато и последната мисъл се просмука като капчица, изпълвайки като с екот съзнанието й, Осира’х вече знаеше всичко за майка си, всичко, което тя бе преживяла и премислила. Всяко ново откритие отекваше в съзнанието й като гръм.

Илдирийските владетели не бяха прекрасните герои, които я обучаваха да боготвори. Задачата й да се свърже с хидрогите и да спаси Империята не беше алтруистичната цел, към която й бе обяснявал, че се стреми губернаторът на Добро.

Изцедената и напълно изтощена Нира се свлече на колене, но върху лицето й разцъфтя усмивка на радост, че най-после е успяла да свърши нещо толкова важно. Осира’х стоеше, без да помръдне, ръката й все още бе на главата на майка й.