Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Питър обаче не смяташе, че това ще е достатъчно за умилостивяването на Базил.

Всичко блестеше от чистота. По водата се носеха розови и бели божури, напоени с тежки парфюми.

Кралят се усмихваше благосклонно. Работниците и дворцовите служители просто не бяха на себе си от одобрението му. Кралица Естара махаше на народа, притиснала се до Питър. И двамата отлично се справяха с ролите си на току-що женени млади влюбени…

Предишната нощ се бяха любили с повече страст и всеотдайност от всякога. Той я целуваше по страните, по притворените клепачи, искрено изненадан от силните си емоции. Шепотът му в ухото й я галеше като истински целувки.

— От момента, в който ме отвлякоха и ме докараха в Двореца на шепота, винаги съм се чувствал заплашен. Не можех да не изпитвам съмнения към всеки, който се кълнеше, че ми е приятел.

Тя го притисна към себе си.

— Все трябва да се доверяваш на някого, Питър.

— Да. Сега вече мисля, че има на кого.

На Естара.

Тя беше интелигентна и възприемчива и не се чувстваше по-щастлива от положението, в което се бе озовала, също като него. Притиснал я плътно до себе си, Питър продължи да й шепне за малките си братя, за трудолюбивата си майка и дори за скъсалия със семейството им баща, който бе избягал на Рамах. Всички те бяха избити, за да се прекъснат всички следи за произхода му… Сълзите му капеха по възглавницата. Естара избърза лицето му с пръсти…

Двамата стояха на вълнолома и се любуваха на празничните знамена.

— ОХ, качи се на яхтата — каза Питър на учителското компи и то послушно мина по мостчето.

Няколко работници бяха застанали мирно на носа на церемониалната яхта. Питър се обърна да помаха на тълпите. Докато сбирщината надути сановници се канеше да се качи с краля и кралицата, Питър докосна долната си устна и се престори, че му е хрумнала внезапна идея. Обърна се към началника на протокола и каза високо:

— С Естара бихме искали да се качим сами на яхтата, за да я огледаме.

— Ваше величество, това е крайно неочаквано…

Питър се усмихна успокояващо.

— Обещавам, че всички ще се присъедините след броени минути. Сигурен съм, че никой от присъстващите не би попречил на краля да остане няколко мига насаме с красивата си младоженка, нали? Утре по време на церемониалната процесия няма да ни се удаде възможност дори за една-единствена открадната целувка, не съм ли прав?

Естара се засмя и се притисна до ръката му.

Всички се разсмяха и заръкопляскаха. Някои храбреци дори засвиркаха и задюдюкаха от задните редици. Публичната демонстрация на взаимната им обич имаше въздействието на въздишка на облекчение в тези трудни времена.

Питър погледна умоляващо началника на протокола. Той изглеждаше сащисан от промяната в разписанието, но усети несъмненото одобрение на тълпата. Беше удобен момент за печелене на точки.

— Добре… но само за няколко минути. Вие сте кралят, ваше величество, и би следвало да спазвате определени условности на публично поведение.

Питър му намигна и се усмихна.

— Няма да се забавим скандално дълго.

Екипажът слезе от борда и капитанът каза:

— Бъдете наш гост, крал Питър. Ще се уверите, че всичко ще ви удовлетвори.

— Сигурен съм, след като такива всеотдайни мъже и жени като вас са се посветили на това.

Кралят поведе уверено кралицата си по мостчето. ОХ вече бе потънал в машинното отделение на долната палуба.

През първите няколко мъчителни минути, докато оглеждаше горната палуба, Питър се възхищаваше престорено на знамената, блестящата златиста полировка и дървените инкрустации. После обгърна кръста на Естара и я привлече към себе си — знаеше, че всички ги наблюдават. В следващия миг двамата се скриха от погледите на публиката.

Но веднага се разделиха и бързо и съсредоточено започнаха да отварят вратите и да оглеждат каютите, да тършуват из шкафовете, да надничат под леглата и масите.

— Не знаем какво е правил Пелидор, но доста хора са проверявали яхтата — каза Питър. — Каквото и да е направил, няма да е лесно за откриване.

Следвайки инструкциите, ОХ претърсваше машинното отделение, аналитичните системи, оглеждаше апаратурата и контролните уреди. Предишния ден Питър тайно бе качил подробна програма в и без това претоварената памет на учителското компи и сега ОХ познаваше отлично точните спецификации на кралската яхта и имаше представа как да различи саботажни действия.

Питър следеше времето, тъй като им оставаха броени минути. До слуха му достигаха добронамерени и възторжени дюдюкания и свиркания. Той подвикна тихо, но настоятелно: