Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Питър присви очи и за момент се замисли. После каза:

— Не. Засега двамата с теб само ще се повозим по време на великолепния си парад, точно както е заплануван. Да видим как ще реагира Базил. Искам, след като замислите му претърпят провал, да го погледна право в очичките. — Той я целуна. — От днес започва истинската война между нас двамата. Да се надяваме, че народът иска истински крал, а не скрита зад сянката на трона власт.

След като унищожиха всичко на Гарванов пристан, на хидрогите им бяха необходими по-малко от две седмици, за да открият основния масив на световната гора. Никой на Терок не бе подготвен за това.

Отец Рейналд се бе качил върху удобна платформа на върха на горския балдахин за Празника на пеперудите. Веднъж в годината десетки хиляди какавиди се излюпваха едновременно. Пеперудите се измъкваха от пашкулите, разтваряха деликатните си аметистовопурпурни и сапфиреносини крилца и се издигаха на рояци в единствения си полет — който траеше само един ден.

Едновременно с масовото излюпване на пеперудите десетки видове епифити разтваряха чашки, за да бъдат опрашени, и изпълваха въздуха с упойващи аромати. Птичките връхлитаха първите вълни пърхащи пеперуди и се тъпчеха до насита.

Много терокци бяха заели места върху сплетените клони, за да наблюдават спектакъла. Дървотанцьори подскачаха от клон на клон и правеха салтоморталета и пируети — представяха трогателния първи и последен полет на пеперудите. Деца се смееха и играеха, като внимаваха да не паднат от високите клони, докато припкат подир пеперудите.

Зелените жреци гледаха внимателно и запомняха всяка подробност, за да преразкажат видяното на световната гора. Бабата и дядото на Рейналд бяха седнали един до друг и изпълняваха някаква мелодия на саморъчно направените си музикални инструменти…

И в този момент се появиха хидрогите.

Макар да нямаше достъп до телевръзката, Рейналд усети разтърсването по цялата световна гора. Съсредоточените зелени жреци вдигнаха очи към небето и замръзнаха от ужас при гледката на спускащите се диамантени кълба. Хидрогите се носеха ниско и излъчваха зловеща самоувереност, като хищници, открили нова плячка.

Рейналд реагира светкавично и инстинктивно — изкрещя с всички сили, за да надвика ужасеното бърборене на зрителите:

— Всички да слязат на земята! Скрийте се.

Алекса погледна най-големия си син — единствения оцелял — и автоматично тръгна да слиза, сякаш винаги бе изпълнявала заповедите му. По пътя заизбутва няколко деца към стълбите и малките асансьорни платформи.

— Хайде! Слушайте какво ви казва отец Рейналд.

Ютеър погледна Рейналд и каза тихо с дрезгавия си глас:

— Това ще помогне ли? Знаем на какво са способни хидрогите.

Рейналд изправи рамена и заприлича на истински вожд.

— На Терок има повече световни дървета, отколкото на всички из Световния ръкав заедно. Да се молим силата и интелигентността на тази гора да ни осигурят някаква защита. Долу може някои от хората да оцелеят.

Старата Лиа стисна съпруга си за лакътя.

— Хайде, не е добре да оставаме тук.

Всички вече бързаха надолу по клони и листа, спускаха се по люспестите кори.

Цялата световна гора потръпна отново, едновременно ужасена и очакваща. Клоните заскърцаха и листата зашумоляха и се скупчиха, сякаш се подготвяха за защита.

Зелените жреци стенеха и стискаха листата, за да почерпят сила и увереност.

— Отче Рейналд, хидрогите са над всичките ни континенти. Това е тотална атака.

Той сграбчи най-близкия зелен жрец.

— Свържи се с Натон в Двореца на шепота на Земята и изпрати съобщение на сестра ми Естара. Или на Сарейн! Да кажат на краля, че имаме нужда от бойни кораби, колкото е възможно по-скоро. Свържи се с Росия и Ярод в бойните групи на ЗВС. Извикай всички на Терок. — Той примигна, обмисляйки отчаяно други възможности. — Дори скитниците! Свържи се, ако можеш, и с тях. Разбери дали могат да предложат помощ. Имаме ли… имаме ли зелени жреци в Илдирийската империя?

— Ще изпратим съобщение навсякъде. — Зеленият жрец изстена отчаян, щом три кълба прелетяха над тях. — Но никаква помощ не би могла да пристигне навреме.

Дърветата се залюшкаха като упорити зверове, забиха корените си още по-дълбоко в земята, преплетоха здраво клони и се подготвиха за най-лошото.

Пурпурносините пеперудки пърхаха и пиеха нектар от ароматните епифити, без да обръщат внимание на небесните пришълци.