Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Бойното кълбо отлетя, без да обърне внимание на опитите на гората да излекува причинените от неговите залпове рани.

Рейналд изпита въодушевление и окуражен от демонстрацията на жизнена енергия и проблесналата надежда, викна на жреците да опитат още нещо. Но те едва стояха на краката си от изтощение.

— Не можем да продължим.

Рейналд погледна към по-гъстите зелени части на горския покров, които до момента не бяха пострадали от разрухата. Като потрепваше, сякаш съсредоточавайки зелената енергия на милиарди листа, един дял от горския масив се изкоруби и се надигна. Приличаше на укрепено убежище от плътно преплетени клони и дълбоко забити в пръстта корени. Гръмотевичният грохот на рухващите около него дървета отекваше под небосвода.

Рейналд не откъсваше поглед от това място. Питаше се дали гората не се опитва да спаси едно парченце от себе си… подготвяйки се за най-лошото. Нима се предаваха вековните дървета? И можеше ли това малко убежище да помогне на неговия народ?

Бойните кълба нанасяха удар след удар, кръстосваха на зигзаг без никакъв друг план, освен да унищожат всички световни дървета. Огромни площи от изложената на ударите им световна гора вече бяха опустошени от мразовитите вълни. Толкова много дървета, толкова много жертви…

Рейналд осъзна, че с всяка секунда става все по-тежко. Макар да се чувстваше изложен на опасност и лесно уязвим върху наблюдателния си пункт, той знаеше, че терокците долу на земята загиват със същата скорост като тези по върховете на дърветата. По целия континент. Световните дървета и цялата природа бяха подложени на систематично заличаване, а милиони хора — на избиване.

Нито той, нито гората можеха да се противопоставят на унищожението.

— Илдирийците трябва да постигнат победа — обърна се адар Кори’нх към минималния екипаж на командваната от него кохорта. Неговите воини… неговите герои. Той поглади с длан наболата коса върху обръснатия си череп. — Нуждаем се от нея повече от всякога.

Бойните кораби бяха най-мощните съдове в Слънчевия флот, снабдени с най-доброто оръжие, което бе създала Империята, и украсени с шарени слънчеви стабилизатори и отражатели, които изплющяваха при всяка промяна на курса. Той знаеше, че би могъл да събере десет пъти повече илдирийци за тази акция, но знаеше и че не е единственият илдириец, който се чувства безсилен пред врага.

Всичко беше готово и той само трябваше да направи така, че усилието да си заслужава.

Замаяни от смъртта на мага-император, всички илдирийци — дори самият Кори’нх — се чувстваха като носени от течението. Скоро, може би още утре, престолонаследникът Джора’х щеше да възстанови контрола, да съедини отново духовните нишки и да обяви посоките на Извора на светлината.

Но Кори’нх бе върховен главнокомандващ на Слънчевия флот и имаше свои собствени идеи как да бъде водена тази война. Сега, най-после освободен от бариерите на тизма, той можеше да действа.

— Пълна скорост към системата на Кронха — каза той и четиридесет и деветте бойни лайнера се подредиха в съвършена формация. — Наш ред е да нападнем хидрогите. И да ги унищожим.

Екипажът заликува. Адарът се бе изправил гордо в командния център на бойния лайнер на кул Бор’нх. Отново бе закачил върху официалната си униформа всички великолепни медали, значки и ордени — всички връчени му лично от мага-император. Да, той трябваше да бъде запомнен така.

— Днес всички ние печелим своето безсмъртие в Сагата за седемте слънца.

В самия център на системата Кронха, недалеч от Илдира, малка жълта звезда обикаляше толкова близо до червен гигант, че гравитацията на голямата звезда изсмукваше газовете й. Кронха Три — единственият газов гигант в системата — някога бе място на най-старата построена от Империята облачна мина. Макар скитниците да бяха наложили вето над небесноминната промишленост навсякъде другаде, гигантският ектикомплекс на Кронха Три си оставаше символичният бастион на илдирийците. Когато хидрогите разрушиха съоръжението и убиха хиляди работници, те всъщност обявиха война на Илдирийската империя.

Сега беше ред на Слънчевия флот да нанесе изненадващ удар точно там, където бе започнал конфликтът.

Газовият гигант се издуваше като мехур пред тях, докато кохортата намаляваше скорост, готова да влезе в бой.

— Хидрогите са някъде там — каза Кори’нх. Кул Бор’нх седеше изправен до него, готов да издаде традиционните заповеди за начало на операция. Септарите, под чието командване бяха седмиците кораби, бяха готови с оръжията.