Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Питър заяви с усмивка:

— Базил, бих искал да ти отправя покана. Аз съм кралят-марионетка, а ти си председателят на Теранския ханзейски съюз. Ти вземаш важните решения и ръководиш деловите проблеми в Спиралния ръкав. Би трябвало да празнуваш заедно с нас.

Базил го изгледа с изненада и подозрителност, но младият крал изглеждаше искрен.

— Кралица Естера и аз много бихме искали да се присъединиш към нас на яхтата. Защо не застанеш на кърмата на яхтата, а ние да бъдем на носа?

На Базил му трябваше един момент, за да възвърне самообладанието си.

— Няма да е подходящо, особено в този момент, Питър.

— Защо не? — присъедини се любезно Естара. — За нас присъствието на най-достойния мъж на Земята би било истинска чест, а и чудесна демонстрация на връзката между председателя на Ханзата и краля.

Сарейн забеляза странно потрепване върху лицето на Базил.

— Не мисля — отвърна той. — Програмата е уточнена до най-малката подробност, а и ти, Питър, достатъчно притесни протокола през последните седмици.

Питър се разсмя.

— О, ще им мине, Базил. Хайде, ела с нас. Какво има да губиш?

— Моля ви, господин председателю — добави Естара.

Сарейн се учуди защо Базил е толкова неотстъпчив.

Тъкмо на подобна готовност за сътрудничество от страна на краля се бе надявал.

— Предложението е съвсем основателно, Базил — обади се тихичко тя. — Защо не се съгласиш?

— Казах не — отвърна рязко Базил. — Сега вървете да се подготвите.

— Ела, Естара — въздъхна кралят. — Базил много мрази да се нарушават програмите.

Разочарован — прекалено разочарован, помисли си Сарейн, — Питър пое ръката на кралицата. Те излязоха, а на Сарейн пак й се стори, че изражението на председателя е твърде странно…

Облечена в красивата си посланическа пелерина от терокски тъкани в богати зелени багри, сега тя стоеше до Базил и други представители на Ханзата на наблюдателната площадка.

Кралската яхта и ескортиращите я съдове се носеха бавно по канала, за да могат зрителите да помахат и да дадат израз на въодушевлението си, да направят снимки и може би да бъдат забелязани лично от краля. Доколкото можеше да прецени Сарейн, всичко се развиваше идеално.

Но Базил продължаваше да е изключително напрегнат.

Група дворцови стражи се втурна от дъното на тълпата да направи път на зеления жрец Натон към наблюдателната площадка. Един от стражите му помагаше да носи засадената фиданка. Натон тичаше паникьосан.

Представителите отстъпиха, за да може жрецът да се качи на платформата. Гласът му прозвуча пронизително и пискливо, не защото беше останал без дъх, а поради новината, която съобщи.

— Хидрогите атакуват Терок! Точно в момента! Унищожават световната гора!

Сарейн ахна. Не можеше да повярва. Нейният дом! Терок!

Базил настоя за подробно обяснение и Натон набързо разказа как бойните кълба методично замразяват и обстрелват световните дървета. Няколко главни терокски селища вече били сринати напълно.

— Хората са слезли на земята, но и там нямат никаква защита. Световните дървета се съпротивляват, но без никакъв успех. Отец Рейналд е поискал помощ от всички. Можем ли да изпратим ЗВС?

Базил изгледа разсеяно зеления жрец, сякаш се чудеше как да постъпи. Сарейн го сграбчи за ръкава.

— Базил, колко кораба можеш да изпратиш? Защо се колебаеш?

Той я погледна смръщено, разгневен, че го разсейват, когато се е съсредоточил.

— Сарейн, ако познавахме някаква ефективна защита срещу атаките на хидрогите, отдавна са сме се възползвали от нея. Какъв е смисълът да изпращаме нашите сили за едно безумно и безсмислено упражнение? Те не могат да направят нищо.

Заля я вълна на безсилие и отвращение.

— Безсмислено? Ти предложи на моя народ защита и партньорство със Земята. Деветнайсет зелени жреци се присъединиха към ЗВС. Сестра ми се омъжи за краля. — Сети се как би могла да го накара да действа. — Базил, ако световната гора бъде унищожена, няма да разполагаш с никаква — телевръзка.

Председателят кимна енергично.

— Добре тогава. Натон, свържи се с всички зелени жреци на бойните кораби на ЗВС. Тези, които се намират най-близко до Терок, да полетят с максимална скорост натам. — Той погледна Сарейн. — Съмнявам се все пак да пристигнат навреме дори да можеха да постигнат нещо срещу бойни кълба. Знаеш колко са безпомощни в това отношение нашите оръжия.

— Клидия докладва — обади се Натон, — че нейните кораби са на един ден от Терок. Те са най-близо.