Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Вдясно над тях следващата експлозия с мощта на свръхнова унищожи второто бойно кълбо. Извънземните все още не бяха проумели опустошителната финална тактика на Кори’нх.

— Този път ги изненадахме.

Неговият боен лайнер се понесе напред и Кори’нх дори престана да мига, вторачен в целта. Облаците свистяха като камшици покрай кърмата. Избраното от него бойно кълбо се надигна срещу тях, огромно и със съвършени геометрични форми. Адарът зърна полупрозрачния корпус и цял град зад непроницаемите му стени.

Бор’нх го погледна и каза все така спокойно:

— Остават само секунди, адаре.

Кори’нх наблюдаваше как извънземният кораб става все по-голям. Електрическите залпове подскачаха от един пирамидален шип към друг, но неговият кораб бе набрал достатъчно висока скорост и не можеше да бъде отклонен. Двигателите бяха достигнали върховата си мощност.

Нищо не бе в състояние да го спре.

В последния миг той се усмихна и изтри от съзнанието си всички съмнения и разочарования, които бе натрупал през кариерата си на военен. Това беше самото съвършенство.

Бойният лайнер удари огромното кълбо точно в момента, когато двигателите щяха да се взривят от претоварването. Кори’нх не мигна до самия край — когато цялата вселена потъна във взрив от ослепителна бяла светлина.

Застанала до Базил Венцеслас на наблюдателната платформа, издигната специално за дългоочаквания парад по повод на медения месец, Сарейн усещаше въодушевлението на тълпите. Изключение беше единствено Базил. Председателят изглеждаше по-разсеян от обикновено, погледът му беше отнесен, а отговорите — резки и къси.

— Какво има? — попита тихо тя, без да сваля усмивката от лицето си за евентуалните наблюдатели. Тромпети засвириха тържествените акорди от запомнящата се мелодия на симфонията, композирана за сватбата на Питър и Естара. Възбудената врява на тълпите тътнеше като неспирен фон.

Председателят я погледна. Винаги приветливото му лице този път бе намръщено, сякаш бе притеснен от присъствието й. За момент й се стори безкрайно чужд. Накрая той каза:

— Някои проблеми просто никога не би трябвало да възникват. От нас се очаква да бъдем партньори в един отбор и да имаме една и съща цел, но половината от провалите ни се дължат на вътрешни слабости в собствения ни лагер. — Той отново погледна към Кралския канал. — Това е непростимо.

Зрителски дирижабли кръжаха с ВИП гости над Двореца на шепота и предлагаха първокласна гледка към канала, който се виеше в продължение на мили около Дворцовия квартал. Официалните говорители обявиха, че церемониалната яхта и нейният ескорт са готови да потеглят.

Площадът бе покрит с цветя. Градинарите специално се бяха погрижили в чест на Естара зеленината да е в изобилие. Искаха младата кралица от Терок да се почувства като у дома си.

Продавачи на храна и сувенири си проправяха път през тълпите и предлагаха стоката си. Дворцови представители мятаха от платформите шепи възпоменателни монети с лика на Питър и Естара от едната страна и символа на Ханзата с обкръжената от концентрични кръгове Земя от другата.

Възрастният брадат архиотец на Църквата на единството, чийто образ показваха всички екрани около площада, отново благослови кралската двойка и обяви грандиозния празник по повод медения месец за открит.

Излъскан военен водоплан ревеше по канала за окончателна проверка на сигурността, въпреки че тълпите вече бяха проверени и всички възможни оръжия бяха иззети и деактивирани.

Сарейн се притисна по-плътно до Базил. Той наблюдаваше съсредоточено канала, без да поглежда към Двореца, откъдето в момента се появяваше кралската яхта. Лентичките и знаменцата пърхаха като многобагрена дъга.

Облечени в най-екстравагантните си дрехи, крал Питър и кралица Естара стояха на носа и махаха. Щом яхтата се приближи, тълпата започна да крещи и да ръкопляска. Сарейн усети огромната популярност и искреното възхищение на хората от сестра й и Питър и сърцето й изтръпна. Поданиците на Ханзата се бяха събрали в подкрепа на своя крал, надявайки се на някакво чудо. Многообичаният стар Фредерик бе умрял при първия военен удар и сега всички се надяваха да ги спаси крал Питър.

Сутринта кралят бе направил демонстративен опит за сближаване с Базил в присъствието на Естара. Двамата бяха безупречно облечени в празничните си дрехи и, изглежда, нямаха търпение празненството да започне. Напоследък Питър имаше безукорно поведение и Сарейн се надяваше, че завоалираното предупреждение, което направи на сестра си, е подействало. Тя поздрави официално краля, истински щастлива за сестра си, макар отчасти да съжаляваше, че не тя е избрана за кралица.