Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Умоляваме за подкрепата на могъщите хидроги да се справим с тези човешки същества… така, както ни помогнахте при унищожението на кликиската раса. — Той изкриви геометричната си глава, за да погледне плененото компи. — След известно време ДД ще разбере и ще осъзнае мъдростта на нашите намерения. Ще продължим да го инструктираме.

Най-накрая наподобяващите скитници хидроги заговориха едновременно с отекващи от еднаквите им уста гласове.

— Хората не бяха замесени в настоящия конфликт, докато не унищожиха един от нашите светове. Сега техният живот е залог в тази война…

— Това беше нещастен случай — прекъсна ги ДД. — Знам, че това вече ви е обяснено. То не беше нападение срещу Ансиър. Моите господари се опитваха да затоплят ледниковите светове, като създадат нови звезди.

— Звездите принадлежат на фероуите — отвърнаха хидрогите. — Газовите планети са наши.

— Хората са се съюзили с древните ви врагове — обади се Сирикс.

— Станаха участници в битка, която не разбират. Тази война не ги засяга.

Извън гигантския сферичен град се появи ярка бяла линия — сякаш се взриви сплескана звезда. ДД видя през прозрачната стена бялата линия да се разтваря като уста, разделяйки устни във времепространството. Зад устните се виждаше гигантска вихрушка. През отвора като новородено се плъзна друг титаничен сферичен град, ескортиран от ято шипести бойни кълба.

Щом навлязоха в плътната атмосфера на Пторо, трансвходът зад тях се затвори с гръм. Новодошлият сферичен град се присъедини към останалите куполи в метрополията на хидрогите.

Хидрогите зажужаха и засъскаха, сякаш разговаряха, а Сирикс преведе на ДД:

— Тази сфера пристига от друг свят на хидрогите, където човешките военни сили са се опитали да ги победят с атомни оръжия, пуснати дълбоко сред облаците. Унищожили са няколко бойни кълба и са повредили шест гъстонаселени сферични града.

ДД слушаше с тревога.

— А колко хора са били убити?

Без да отговаря на въпроса му, кликиският робот се обърна към представителите на хидрогите.

— От само себе си става ясно, че хората трябва да бъдат наказани.

— Не, от това военните действия само ще се разраснат — предупреди ДД. — Може да бъде постигнат мир. Не може да няма основа за постигане на споразумение.

— Хората ни нападнаха — отвърнаха отново в абсолютна хармония хидрогите. — Отново.

— А вие разрушихте десетки техни небесни мини и дори изпарихте четири луни.

— Това няма значение — отсече Сирикс с наглостта на кръстоносец. — За онова, което сториха на хидрогите, за онова, което продължават да вършат по отношение на своите компита, те следва да бъдат елиминирани.

Трите живачни извънземни заблещукаха едно до друго.

— Няма място за взаимно разбирателство. Верданите продължава да се крият между тях.

— Какво означава това? — попита ДД. — За какво говорите?

Сирикс забръмча:

— Хидрогите са съсредоточили сферични градове и бойни кълба за ново масивно придвижване. Скоро ще предприемат нападения срещу всички човешки светове и ще ги унищожат един след друг. Ще разрушават всеки срещнат човешки кораб. Хидрогите ще постигнат бърза и абсолютна победа за нас. Не след дълго човешката раса ще изчезне. Както кликиската.

Антон Коликос напусна Прайм с група притеснени от очакващите ги опасности илдирийци в нисколетяща совалка към тъмната страна на Марата. Макар самият той да преливаше от откривателски ентусиазъм, илдирийците очевидно не бяха твърде въодушевени от решението си да ги придружат. Но Антон бе убеден, че ще превъзмогнат тревогите си.

Летяха с максимална скорост над опърления от слънцето пейзаж към мрака. Паметителят Вао’сх бе седнал до него, заинтригуван и неспокоен. В совалката имаше още десетима илдирийци — предимно благородници и държавни служители, — минималната бройка, за да могат да се чувстват удобно в продължение на няколко часа. Разговаряха бързо и задъхано, надявайки се страховете им да се окажат в крайна сметка напразни.

За всички тях преживяването беше съвсем непознато.

Антон предложи, усмихвайки се:

— Бихте могли да го правите по-често. Дори след изграждането на Секда, докато е пълна с хора през дневните месеци, можете да предприемате експедиции върху тъмната страна. Нещо като обитавана от духове къща в увеселителен парк! Сигурен съм, че ще ви допадне.

— За разлика от хората, нас не ни забавляват рискованите ситуации — отвърна Вао’сх.