Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Той пръв изскочи през отворения люк, последван от Вао’сх. Дванайсетимата търсачи на силни усещания стъпиха върху твърдата като желязо земя и заоглеждаха величествения бъдещ курорт.

Кликиските роботи бяха наредили платформи за космическа площадка и бяха издигнали основния купол. Наподобяващите кутии постройки бяха окичени с мощни прожектори, които разпръсваха блестящи ветрила светлина из целия купол. Безмълвните предавателни кули се издигаха към замръзналите в небето звезди.

Антон се огледа с изумление и задоволство.

— Всичко в Прайм е толкова ярко и избеляло, че не бях в състояние да оценя истинските размери на града. Когато стане готова, Секда ще е фантастична.

Някои от туристите се пораздалечиха един от друг, сякаш за да демонстрират смелост. Останалите се скупчиха притеснени.

— Черното небе е потискащо — обади се един лекар. — Звездите са като насочени срещу нас остриета.

— Да постоим сред тъмнината е част от преживяването — поясни Вао’сх, макар и неговият глас да не беше твърде убедителен.

— Сега е моментът за една история за духове — предложи Антон и погледна към Вао’сх. — Или в Сага за седемте слънца няма такива разкази?

— О, има — потвърди паметителят, усетил възможност да се поразсее, заемайки се с привичните си задължения. — Да вървим. Ще я разкажа, докато се придвижваме към светлото.

Останалите забързаха след тях — не че особено държаха да чуят история, чието предназначение е да ги уплаши, но и не желаеха да изостанат.

— На нашата отломъчна колония Хийлд — започна Вао’сх — група колонисти била изхвърлена на брега, когато един ураган унищожил батериите и енергийните им генератори. Една нощ на Хийлд продължава приблизително една седмица, но този път мракът изглеждал безкраен. Всяка секунда била изпълнена със страдания. Надвисналите плътни ураганни облаци скривали луната и звездите. Хората се опитали да запалят огньове, но имали съвсем малко гориво. Цялата растителност била просмукана от влага и не можела да се разгори. Колонистите не били подготвени за такава катастрофа и скоро надеждите им за спасение се изпарили. Нощта се спускала все по-тъмна и по-тъмна…

Вао’сх огледа неохотно слушащата го групичка. Всички пристъпваха унило към светлините на Секда. Облечен в защитния си костюм, паметителят не можеше да се възползва от многоцветните израстъци по лицето си, но слушателите му явно не изпитваха нужда от допълнителна емоционална възбуда. И без това бяха изтръпнали от напрежение.

— На голямо разстояние на друго място на брега на огромния континент на Хийлд имало друго селище, но тъй като енергийните им системи били повредени, обречените колонисти не можели да изпратят съобщение какво ги е сполетяло. Те надавали все по-ужасени викове, които можели да бъдат усетени по целия свят. Усетили ги дори в Илдира, достигнали чак до мага-император. Все по-силни и по-силни. Внезапно се възцарила тишина! Абсолютна тишина, като отворена рана в тизма. — Вао’сх спря да разказва и огледа с блеснали очи смутената публика. — Група смелчаци от другото селище се въоръжили с факли и фенери и тръгнали да ги спасят. — Паметителят замахна с пръст, сепвайки слушателите си. — Но когато пристигнали, намерили колонистите вкаменени. Всички до един, сякаш всяка искрица живот в тях била изсмукана от ужасяващия мрак. Напълно откъснати от Извора на светлината. Огньовете били угаснали, дори искра не прехвърчала. Или били загинали от ужас… или шана рей ги били лишили от живот.

Антон се възрадва.

— Значи и вие си имате страшни истории. Какво са шана рейте?

— Чудовища, които живеят далеч от слънчевата светлина и черпят сили от сенките. Те са проклятие за Извора на светлината. Всички се боят от тях.

Един от изнервените търсачи на силни усещания се обади:

— Не може ли просто да погледнем града и да се връщаме в Прайм? Имам… много работа.

Антон повдигна недоверчиво вежди.

— На един ваканционен свят?

Бяха стигнали пред главния вход на недовършения огромен купол. Бръмбароподобните черни роботи се придвижваха по високите скелета, закрепваха дебели греди и инсталираха прозрачни полимерни плочи. На ярката светлина Антон забеляза струпани материали, жилищните комплекси и магазини, недовършените увеселителни заведения. Във вътрешността на купола комплексите за възстановяване пустееха до ресторанти и други сгради и очакваха да бъдат заселени с настъпването на деня от тази страна на Марата.