Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Но поне би се отървал от Сирикс и всички тези кликиски роботи.

Мъглите най-после се разтвориха като листчета на цвят. Червените оптически сензори на Сирикс проблеснаха.

— Стигнахме местоназначението.

Пред тях сред облаците на Пторо висеше грозд от гигантски сфери с диамантени корпуси. ДД бе виждал корабите на хидрогите, нанесли неизчислими поражения из целия Спирален ръкав, но те бяха ситни точици в сравнение с тези гигантски конструкции.

— Сферичните градове на хидрогите могат да се придвижват из газовите гиганти във всички светове през трансвходовете в ядрата.

ДД запечатваше всичко.

— Впечатляващо.

Луис Коликос често бе използвал тази нищо неозначаваща уклончива фраза. Сега ДД осъзна колко полезна може да бъде тя.

През прозрачните стени на колосалните сферични градове ДД виждаше въртящи се конструкции — архитектурата, материалите и технологиите им нямаха никакви допирни точки с използваните от хората. Сирикс насочи кораба към непроницаемата стена на най-близката сфера и проникна през диамантената повърхност, сякаш беше от желе. Озоваха се във фантастичната метрополия.

— Сега ще разбереш колко умно постъпихме, сключвайки съюз с хидрогите преди много време. Всички останали раси са обречени на изчезване.

— Но това ви е принудило да се обърнете срещу собствените си създатели.

— Несъществена подробност. — Черният робот приземи кораба на издадена платформа от прозрачен блестящ метал. — Всичко, което правим, е за запазването и развитието на нашия вид.

Тромавият робот нареди на дружелюбното компи да го придружи в естествената обстановка на хидрогите. Всяко човешко същество би загинало на секундата, но модифицираното тяло на ДД се приспособи към налягането и високата температура в сферичния град. Наоколо прелитаха странни вещества, наподобяващи кашообразни мъгли живак, които се движеха и образуваха всевъзможни форми, сякаш бяха от течно кристална глина.

— Хидрогите ще разговарят с нас — обяви Сирикс.

Три от необикновените носещи се създания се приближиха към платформата за кацане и като по сигнал се източиха едновременно на височина, образувайки различими физически силуети от сребриста материя. Накрая се установиха под формата на металически човешки очертания, облечени в симулативни дрехи, наподобяващи по стил скитническо облекло.

— Защо изглеждат така? — попита ДД.

— Такава форма са си избрали, докато трае настоящата фаза на конфликта. Тя възпроизвежда първото човешко същество, което са забелязали и погълнали. Служи за родов представител. Хидрогите не долавят разликите между отделните хора или илдирийци. Дори ние, кликиските роботи, се затрудняваме при установяване на недоловимите различия между тези раси.

— Може би защото не са изследвали достатъчно добре хората, за да ги разберат — предположи ДД. — Много проблеми могат да бъдат решени, ако се опитат.

— Понякога хидрогите анализират пленниците си, но не проявяват особен интерес в това отношение.

— Те имат ли човешки пленници?

— Няколко мостри — отвърна Сирикс. — За експерименти.

Неочаквано ДД усети искрица надежда.

— А знаят ли какво се е случило с моята господарка Маргарет Коликос, след като премина през кликиския транспортал? Хидрогите може да са я заловили…

— Маргарет Коликос няма нищо общо. Хидрогите не са я заловили.

Живачните извънземни тръгнаха върху изкуствените си човешки крака напред. Бяха все така злокобно безмълвни, като се изключеше странното пулсиране, вероятно недоловима за сензорите на ДД комуникационна връзка.

— Доведохме още едно произведено от хората компи — обяви Сирикс, сякаш горд с поднесения образец. — Искаме тези разумни механизирани роби да станат подобни на нас. Доказахме, че това може да стане.

ДД взе думата от свое име.

— Преценките ти са неоснователни, Сирикс. Никое компи не желае подобно нещо.

— Ти не осъзнаваш собственото си положение, ДД — отвърна подигравателно Сирикс. — Въпреки че компитата не схващат, че са роби, невидимите белезници си остават белезници. Ние ще ви обучим да схващате.

Трите хи дрога ги оглеждаха втренчено. ДД се опита да долови някакъв контакт от страна на живачните статуи, но виждаше срещу себе си само злонамерени погледи и неизречена заплаха.

Сирикс продължи да разговаря с тримата представители на извънземните. ДД си помисли, че масивният кликиски робот се държи като слуга, който се моли на надменен крал.