Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Поради драстичния дефицит на екти, нашите светове не могат да разчитат на външни търговски източници и ако си позволим неконтролирано нарастване на населението, това ще доведе до глад и мизерия.

Преглътна с усилие, надявайки се да забележат неохотата и притеснението му. Шумът стана по-силен и той долови надигащото се недоволство. Всички тези хора не знаеха, че любимият им крал е само една кукла. Бяха убедени, че той е отговорен за всичко.

Той продължи да чете с прегракнал глас:

— Ще бъде отпечатан и публикуван списък с ханзейските колонии, попадащи под разпорежданията на настоящия указ. При нужда там ще бъдат изпращани специалисти по аборти. Настоящите бременности се третират като заварено положение.

Докато совалката се приземяваше, Питър бе попитал защо Ханзата не изпрати по-добре храна, отколкото абортиращи доктори, но Базил само изръмжа:

— Храната се изяжда за един ден, а на другия хората отново са гладни. Контролирането на нарастването на населението е много по-дългосрочно решение. След приключването на войната колонистите — ако оцелеят — могат да продължат да създават деца. Опитай се да видиш общата картина.

Докато преглеждаше речта си в тясното пространство на совалката, Питър първо побесня, а след това се опълчи.

— Няма да изрека тези думи, Базил. Принуждавал си ме да представям в благоприятна светлина огромен брой съмнителни решения, но това вече надхвърля всяка граница. Това е… отвратително.

— Но е наложително. И ще направиш, каквото ти се нарежда.

— Щом идеята е твоя, защо ти не я обявиш? Или председателят се бои? Указ за аборти! — Той поклати глава с отвращение. — Чудесен начин за отбелязване на предстоящата ми сватба.

— Това е задължение на краля — отвърна Базил със сладникава усмивка. — Затова си избран.

— И как смяташ да ме принудиш? Аз отказвам.

— Естара е бъдещата ти съпруга, невинна, беззащитна — абсолютно беззащитна. — Изражението на председателя стана неумолимо. — Забелязвам, че вече не ти е безразлична. Ако не си послушен, ще намерим причина да… направим живота й неприятен.

Питър сви устни.

— Но тя е само една пионка.

— Както и ти, Питър. Ханзата може да постъпи с теб, както намери за добре.

Питър знаеше, че председателят е виновен за избиването на семейството му, дори на баща му, който ги бе изоставил, заминавайки за Рамах. Да, той бе способен да нарани Естара… а и без да му мигне окото, бе готов да отрови непокорния крал. Питър осъзнаваше колко много е инвестирал Базил в своето протеже, за да го отстрани с лека ръка. Но вече не бе така сигурен.

Никога не бе стигал толкова близо до границата да извърши убийство. Толкова ли би било трудно да го наръга с кама? Противоположният вариант на Брут и Цезар? Какво можеха да му направят? Та той беше кралят, в края на краищата, а и Ханзата бе стигнала твърде далеч — бе го оставила без семейство и без нито един близък човек. „Освен Естара сега…“

Председателят се бе отпуснал в седалката си и чакаше Питър да проговори. Накрая промълви:

— Престани да се правиш на дете и направи това, което ти се нарежда. Произнеси речта — заради Естара, ако не заради себе си.

Така че Питър обяви отвратителния ултиматум и нанесе съкрушителен удар срещу собствения си народ. Искаше му се да потъне в земята. Тълпата не изпрати думите му с овации. Бяха изразили скръбта си по повод на позорния разгром, който бе нанесен на военната им мощ на Оскивъл, но тази прокламация нанасяше смъртоносен удар на духа им.

Питър се обърна и се прибра във вътрешността на Двореца на шепота, а председателят му кимна.

— Не беше най-доброто ти представяне, но ще свърши работа.

На Питър му се прииска да се изхрачи отгоре му.

— Презирам те, Базил.

Председателят, изглежда, изобщо не се засегна.

Бе минало достатъчно време, за да успее Дейвлин Лотце да се измъкне от кашата, която сам бе надробил. Все пак управлението на древни извънземни транспортационни механизми може би не беше между „загадъчните подробности“, които бе изучавал.

Дейвлин бе изчезнал през транспортала сред кликиските развалини. Рлинда нямаше понятие къде е, но ако не се бе озовал в някакво място, където бе намерил провизии, вече трябваше или да е умрял от глад… или да е толкова гладен, че да е готов да изяде всякакъв буламач.

Както вече правеше дни наред, Рлинда чакаше пред „Ненаситно любопитство“, заслушана в едва доловимите шумове на Рейндик Ко и заобиколена от смъртоносните тайни на това място. Този призрачен свят бе в състояние да уплаши абсолютно всеки.