Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

За нея бе обичайно да прекарва времето си сама, но на тази безмълвна и безводна планета се чувстваше дяволски сама. Дейвлин Лотце не беше кой знае какъв извор на остроумия, но все пак компанията му й липсваше. Образованият агент беше интелигентен и проницателен, а същевременно и истински работяга. Ако и бившите й съпрузи бяха така всеотдайни в работата си, вместо постоянно да забъркват каши…

Рлинда приседна на рампата на кораба. Следобедната жега трептеше над пустинята. Тя всеки ден ходеше до кликиските развалини, за да потърси Дейвлин, и се опитваше да задейства вратата (проявяваше достатъчно разум да не позволи да бъде засмукана през нея!). Беше успяла да надникне към други извънземни местенца, но не го бе зърнала на нито едно от тях.

Но вече цяла седмица правеше това по-скоро по инерция, без да се надява особено. В запасите й бе останала една-единствена бутилка вино, а и повечето консерви бяха изядени. Свършеха ли хранителните й запаси, оставането й тук беше невъзможно.

Около час се опитваше да си измисли причина, за да отложи заминаването, но накрая се предаде и реши, че е време да си събере багажа и да се прибере. Чувстваше се задължена да се върне на Земята и да обясни на председателя Венцеслас какво бяха разкрили за изчезналите Коликос. А и нямаше да получи останалата част от парите, докато не докладва.

Вероятно след това щеше да се върне на спокойната Крена и да прекара един месец с БиБоб, като се мъчи да проумее защо той толкова харесва тази планета.

Трябваха й няколко часа, за да събере лагера. Водната помпа продължаваше да работи, а неизползваните хранителни запаси щеше да остави в случай, че Дейвлин се върне тук. Би могла да инсталира предавател, за да изпрати спешно съобщение, но сигналът надали би стигнал навреме, за да му бъде оказана помощ. Председателят вероятно щеше да изпрати друг полет за проверка на ситуацията…

Тя направи сянка с ръка над очите си от спусналото се ниско над хоризонта слънце, тъй като й се стори, че забелязва някакво движение сред каньоните. Ами ако тайнственият убиец се бе върнал, за да нападне, преди да е успяла да замине? Хм, нека се опита.

В същия момент позна силуета на олюляващия се от изтощение мъж.

— Дейвлин!

Той спря, вдигна ръка и пак се затътри напред.

Рлинда не се втурна по неравния терен. Вместо това включи двигателите на миниатюрния транспортьор и го подкара през пустинята, за да го посрещне. Дейвлин беше така замаян, че дори не забеляза приближаването й, докато тя не се закова до него.

— Крайно време беше да се върнеш, господине! Ако ти бях майка, щях да те заключа най-малко за един месец.

Той нямаше сили дори да отвърне на шегата й. Тя го хвана за ръката и го дръпна в транспортьора. Той се свлече върху платформата, а Рлинда забърбори колко се притеснявала заради него.

— Имаш късмет, че останах. Тъкмо смятах да замина.

Щом пристигнаха на „Любопитство“, му предложи храна и — както беше очаквала — той я гълташе, без да обръща никакво внимание на вкуса й. Постепенно се съвземаше. Явно бе препълнен с впечатления от видяното и преживяното. Очите му блестяха.

Най-накрая й заразказва какво се е случило, като описваше местата, в които бе попадал през безбройните транспортали.

— Пристигнахме тук да търсим изчезнали археолози, но вместо това открихме нещо, което ще промени Ханзейския съюз завинаги.

Разказваше с такова вълнение, че на Рлинда не й се удаваше да вметне нито една дума.

— Някаква следа от Маргарет Коликос? — попита най-после тя.

Усети леката му тревога, но едновременно с това той беше по-оптимистично настроен от всякога.

— Не… но е възможно да е отишла къде ли не. Вероятностите са безгранични — безброй светове с подходящи условия за живот. Е, не са райски градини, но може да се живее в тях.

Тя се усмихна, заслушана в приключенията му.

— Мисля, че имаме повод да отворя последната си и най-добра бутилка.

Забърза по рампата, отключи личния си склад и се върна със старовремска бутилка. Смяташе да я пийне с БиБоб, но сега имаше достатъчно извинение. Преди да се върне на Крена, щеше да получи заслужено добро заплащане от Базил Венцеслас, за да си купи цяла каса, от която си иска реколта.

Измъкна корковата тапа и наля чашите. Дейвлин я изненада с експедитивността си пръв да вдигне тост.

— Рлинда, благодаря ти, че ме изчака. Твоето упорство може би ще гарантира огромно преимущество на човечеството. Дори не съм в състояние да си дам сметка какво огромно значение има всичко това за човешката раса. Това ще спаси Ханзата, а може би и цялата цивилизация. Тези кликиски транспортали отвеждат до десетки, може би стотици възможни за обитаване от хора светове — и всички до един абсолютно ненаселени.