Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Новият боен кораб се присъедини към петте крайцера манта в орбитата им около Земята — те бяха готови да потеглят на поредната безсмислена мисия за събиране на информация и разузнавателни данни за хидрогите. Питър не би се изненадал, ако извънземните врагове ги превърнеха в купчина пепел още щом ги забележеха.

Този пробен полет на ЗВС бе с екипажи от новите бойни компита, което щеше да бъде поредният им тест след отличното им представяне на Оскивъл. Базил бе убеден, че задачите на новата изследователска група са ясни и не представляват особена трудност, тъй че модифицираната кликиска програма би могла да се справи с рутинните операции. Командващите офицери щяха да вземат решения само при възникване на извънредни ситуации. Бойните компита можеха да се справят с всичко останало.

Но Питър така и не можеше да се освободи от лошите се предчувствия.

Базил стоеше съвсем спокоен до него, облечен в съвършено скроен делови костюм.

— Само се усмихвай и кимай добронамерено, Питър. Благослови мисията и да свършваме.

— Също както крал Фредерик при първия полет на „Голиат“ — измърмори под носа си Питър. — С всички добри дела, които последваха.

Под неотлъчното наблюдение на председателя крал Питър послушно произнесе написаната от експертите на Ханзата реч, състояща се от банални поздравителни фрази и благопожелания. Петимата офицери — един майор и четирима капитани — сияеха от гордост.

Задачата им бе да проучат Гол ген, полесражението на първата документирана атака на хидрогите срещу скитническа небесна мина, както и мишена на кометен обстрел, изпратен от космически цигани. Проучвателният екип щеше да се опита да установи размера на щетите от кометната бомбардировка и да продължи да наблюдава възможностите на бойните компита при операции в периферни зони. Това бе подходящо средство за възвръщане на оптимизма след Оскивъл.

Каквото бе и предназначението на предстоящата му съвсем скоро сватба.

Петимата офицери отдадоха чест, медийните екипи се пръснаха по задачите си и Базил поведе бързешком краля обратно към совалката. Питър със свито сърце се запита дали и този разузнавателен екип ще загине. Толкова пъти се бе случвало вече. Какво по-различно биха могли да постигнат бойните компита сега? Нямаше желание отново да прославя посмъртно някого и да спуска траурното знаме от Двореца на шепота, както се бе случвало многократно.

— Базил, защо продължаваме да изпращаме хората на заколение? — попита Питър, щом малкият съд се отдалечи от масивните бойни кораби. — Всички отлично знаем какъв ще е отговорът на хидрогите.

— В такъв случай ще опитаме пак — отвърна Базил. — И пак, и пак.

— Заслужава ли си високата цена?

Базил повдигна рамене.

— Предназначението на бойните компита е да влязат в употреба. Повече съм загрижен за възможната загуба на всички тези кораби.

— А хората, които са в тях? Освен компита там има и петима офицери.

Председателят се навъси.

— Но само петима, което е приемливо. Ханзата не може да си позволи да седне и да чака. Трябва да докажем, че сме опасни противници, които нямат намерение да се предадат. Отстъплението пред врага би оказало ужасно влияние върху общественото мнение. Довери ми се, рискът си заслужава.

На Питър му се доповръща.

Базил го изгледа многозначително и му подаде един работен екран.

— Следобедната ти реч. След Оскивъл кризата многократно се изостри. Необходимо е да предприемем по-крайни обществени и икономически мерки. — Лицето на председателят беше сериозно. — Няма да ти е приятно, Питър, но ще се наложи да го свършиш. Нямаме избор.

Щом заговори пред развълнуваната тълпа, думите заседнаха в устата му. Положи усилия да ги произнесе, като едновременно се самоукоряваше и проклинаше Базил. Речта се излъчваше навсякъде. Нима хората биха повярвали, че техният крал наистина мисли това, което казва?

— През следващите две години — почна с несигурен глас той — няма друг избор, освен да засиля контрола, колкото и неприятно да е това. С настоящото налагам пълен мораториум върху раждаемостта на всяка ханзейска колония, която не е доказала възможностите си да задоволява сама нуждите си.

Направи пауза, заслушан в недоверчивото мърморене. Много скоро мърморенето щеше да прерасне в гняв и негодувание, насочени срещу него. Именно той щеше да стане изкупителната жертва заради ужасния указ. „Да те вземат мътните, Базил!“.

Питър зачете указа с равен и безизразен глас: