Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Роклята на Естара бе дори по-зашеметяваща, отколкото обещаваха дворцовите шивачи. Парадната униформа на Питър проблясваше със златните си ширити, копчета от скъпоценни камъни и медальони. Двамата внушаваха идеализираната представа за Ханзата в очите на публиката.

Въздухът ухаеше на цветя и бе изпълнен с възбуденото нетърпеливо бърборене на струпалата се тълпа. Кралят и годеницата му крачеха към мястото, където жизнените им пътища щяха да се пресекат пред архиотеца.

Архиотецът вдигна покритите си с ръкавите на мантията ръце в жест на поздрав и благослов и възторжените викове станаха толкова оглушителни, че Питър престана да чува величествените месингови акорди на симфонията. На всяка крачка имаше гвардейци и часови, поставени за да го охраняват. Да не би сред тълпата да се бе промъкнал някой хидрог? Или се притесняваха от човешки наемен убиец? Или пък трябваше да гарантират неговото подчинение?

Архиотецът произнесе от платформата напевно прочувствено слово, след което покани Питър и Естара да повторят тържествените си клетви. Главата на Църквата събра ръцете им и ги постави един до друг, обявявайки с гръмовния си глас, че двамата вече официално са съпруг и съпруга. Питър погледна Естара право в очите. Не можеше да повярва колко зашеметяващо красива е в този момент. За миг забрави за всичко останало.

След което се целунаха сред обезумелите писъци на тълпите. Щом срещна погледа му, тя примигна с израз на надежда, възхищение и щастие, който оправдаваше всеки миг от непосилната и изтощителна подготовка.

След което двамата минаха покрай архиотеца и закрачиха по една обща пътека, отдалечавайки се от него.

През останалата част от деня и през цялата вечер кралят и кралицата бяха оглушавани от звуци и заслепявани от багри. Пищните тържества и несекващата музика изтощиха новобрачните. От тостовете, угощенията и танците на Питър му се виеше свят.

Даваше си сметка, че очакванията на хората са стигнали кулминационната си точка заедно с гнева и жаждата за реванш над хидрогите. Няколко пъти в открити разговори умишлено сподели загрижеността си по повод „провала на председателя“ да постигне напредък по отношение на врага и тревогата си, че настоящата експедиция до Голген е очевидно пилеене на усилия и средства.

Преди началото на приема в желанието си да постави Базил на мястото му Питър даде категорични инструкции на организаторите на сватбата за подредбата на местата. Обоснова се с уважителното си отношение към желанието на председателя „да остане в сянка“, както обикновено.

Когато всички гости заеха определените им места в просторната банкетна зала, Базил с изумление установи, че мястото му е променено: вместо да седи на челната маса непосредствено до краля и кралицата, той бе изтикан в отдалечен ъгъл на стаята на маса с непочтително незначителни сановници. Председателят не можеше да не си даде сметка за смисъла на това преместване, нито пък можеше да си позволи да се премести, без това да предизвика брожение. Питър бе убеден, че няма да стигне дотам.

Празникът бе в разгара си, танцуващите двойки се носеха под акомпанимента на музиката, кралят седеше до съпругата си, заобиколени от Алекса и Идрис и най-малката им дъщеря Сели, онемяла от вълнение от всичко, което вижда. Дъщеря им Сарейн изглеждаше крайно притеснена от обстоятелството, че Базил не е при тях.

Питър прикани към минута тишина и обяви:

— Нуждая се от кратък отдих от целия този шеметен пир. Бих помолил за разрешението ви да се поразходя в градината на Лунната статуя заедно с новото си семейство. — Той разтвори широко ръце в подканващ жест към Алекса, Идрис, Естара и Сарейн. — Ще се присъединим отново към вас след по-малко от час. Продължавайте да празнувате.

Присъстващите заръкопляскаха. Както бе очаквал, Базил си проби път към тях, вбесен от шегата на Питър с размененото му място.

— Разрешете ми да се присъединя към вас, крал Питър — каза той, опитвайки се да придаде престорена топлота на хладния си тон.

Питър му хвърли снизходителна усмивка и отвърна достатъчно високо, за да го чуят околните:

— Не е необходимо, господин Венцеслас. — Не употреби дори „председателю“. — Вървете и се забавлявайте. Излишно е да ви досаждаме със семейните си проблеми.

След което прегърна Естара и изведе групичката от банкетната зала. Заслуша се в щастливия разговор на Алекса и Идрис с дъщеря им, докато крачеха в прохладната нощ. Бъбреха за пеперудени празници и терокски дървета и споделяха дребните си грижи, и показваха съвсем незначителен интерес към проблемите на цивилизацията на Спиралния ръкав. Въпреки това Питър се преструваше на заинтригуван, докато се разхождаше заедно с тях.