Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Роботите доброволци напредваха със строежа много бързо. Шлемът на Антон гърмеше от строителните дейности.

— Как успявате да ги накарате да са толкова усърдни? Все пак не строят град, в който те ще живеят.

— Нито един илдириец не нарежда на кликиските роботи, паметителю Антон. Нито са наши пленници, нито сме ги програмирали. Правят го по собствен избор.

— Добре, че инсталираха осветление за нас — обади се един от курортистите.

Туристите се поуспокоиха сред суматохата от дейности и яркото осветление в централния купол, въпреки че гредите и подпорите мятаха върху земята плътни сенки, които напомняха паяжини.

Антон продължи навътре в куполния град, заслушан в отекващите шумове и загледан в безбройните роботи. Никога не бе виждал толкова много от извънземните машини на едно място.

— Кликиските роботи са приспособени да работят на тъмно — обясни Вао’сх.

Антон кимна с възхищение.

— И са свършили огромна работа.

Кралската сватба беше замислена като по-зрелищно представление дори от коронацията на крал Питър. Унизено от разгрома на Оскивъл, цялото човечество бе зажадняло да възвърне самочувствието си. Поданиците забравиха раздразнението си от ограничаващата ражданията прокламация на Питър и се обединиха, вдъхвайки си взаимно увереност, че могат да превъзмогнат трагедията.

Според Базил Венцеслас тъкмо това бе необходимо на всички, за да поддържат духа си. А и по-близките контакти между Терок и Ханзата вдъхваха по-големи надежди.

Доволен да допринесе за въодушевлението, Питър се включи с готовност в сватбените церемонии и празненства, посветени на Естара. Повече го интересуваше да достави удоволствие на нея, отколкото на новинарските медии. След кратките им лични срещи все повече харесваше младата жена. Може би тя щеше да се окаже единственият му съюзник.

Естара се радваше, че родителите й са тук, а Сарейн бе доволна заради сестра си. Чрез зеления жрец в Двореца сутринта на сватбения ден се бе свързала с Рейналд на Терок и с Бенето на Гарванов пристан.

Целият Дворцов квартал бе идеално почистен за церемонията и всяко камъче бе излъскано до блясък. Фонтаните също бяха почистени и напълнени с оцветена вода. Светлини и флагове бяха осеяли високите точки из града. Милион зелени лентички бяха привързани по кабелите и напречните греди на висящия мост над Кралския канал. Щом зърна цялата тази украса, Питър затаи дъх от изумление, след което се усмихна.

Във всяко кътче бяха засадени свежи цветя и дръвчета, за да придадат на Двореца на шепота и целия комплекс наоколо пищно зелен „терокски“ стил, а вечерното великолепие на фойерверките и конфетите символизираше богатството на Ханзейския съюз, напук на надвисналата заплаха от хидрогите.

Измъкнат за спектакъла, застарелият глава на официалната Църква на единството бе облечен в златна мантия и носеше сияен скиптър с аура на върха. Макар никога да не бе виждал краля и кралицата, архиотецът бе отрепетирал многократно церемонията, а гримьорите бяха наставили сивата му брада, за да му придадат по-мъдър и патриархален облик.

Питър и Естара получиха сценария за церемонията и репетираха своите отговори под ръководството на ОХ и петима министри по протокола. За Базил беше от огромно значение представлението да бъде изиграно без нито една грешка. Когато понякога объркваха репликите си, Питър и Естара се споглеждаха крадешком, сподавяйки пристъпите на смях от напрежение.

Но кралят беше постоянно нащрек. Помнеше, че в деня на коронацията тайно го бяха упоили, за да се подчинява безропотно, затова през целия ден не сложи нито хапка в устата си.

Макар никога да не се бе срещал със стария крал Фредерик, бе сигурен, че предшественикът му е бил глуповат и напълно незаинтересован от политиката. Питър — Реймънд Агуера — беше достатъчно интелигентен. Бе убеден, че с умната си и очарователна кралица може да управлява Ханзата със или без постоянните разпоредби на председателя. Политиката, която провеждаше Базил, беше в полза на успешния бизнес, но не защитаваше интересите на народа и единствено Питър беше в състояние да разбере това.

Щом церемонията започна и специално композираната сватбена симфония гръмна из целия дворцов квартал, Питър и Естара закрачиха по отделни пътеки, покрити с килими — неговият червен, нейният зелен — към пресечната им точка, където върху издигната платформа ги очакваше архиотецът.