Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Той извика с дрезгавия си глас:

— Брон’н, помагай! Извикай мъниците.

Масивният охранител нададе вик и дребосъците-слуги се втурнаха, за да удовлетворят и обслужат мага-император. Брон’н замръзна на мястото си, стиснал излъсканата ръкохватка на церемониалната си катана. Наточеното като бръснач оръжие проблясваше като диамант на отразената светлина, която проникваше през прозрачните стени на двореца.

Сайрок’х включи уредите на какавидения трон и той промени формата си по начин, който позволяваше да бъде преместван като носилка. Мъниците се засуетиха около господаря си: размазваха мехлеми по кожата му, почистваха петната от тапицерията на трона, подлагаха възглавнички и одеяла, повдигаха главата на мага-император. Двама нежно замилваха потрепващата му плитка.

Когато привършиха, Брон’н удари с катаната по полирания под и те се дръпнаха настрана.

— Какво ще наредите, господарю?

— Искам да посетя губернатора на Хирилка. — Сайрок’х пое дълбоко дъх, потискайки разочарованието си. — Заведете ме в медицинското отделение.

— Както заповядате, господарю.

Импровизираната процесия пое по сводестите коридори и мина покрай водопадите, които се спускаха по инкрустирани със скъпоценни камъни улеи. Придворни, служители и поклонници се отдръпваха изумени от пътя й.

Слухът ги бе изпреварил и докато стигнат до лечебницата, двама души от медицинския персонал бяха излезли да ги посрещнат, горди и същевременно разтревожени от посещението на мага-император.

— Да не би състоянието ви да се е влошило, сеньор? — попита единият от докторите притеснено и разшири ноздри, за да долови засилени симптоми на болестта.

— Не, тук съм, за да погледна сина си Руса’х.

— Няма никаква промяна в състоянието на губернатора на Хирилка — отвърна лекарят. — Продължава да почива в спокойствие, но мозъкът му си остава заключен. Подтизменият му сън е ненарушим.

— Въпреки това ще го видя. — Той понижи глас. — А колкото до влошеното ми здраве, ако още веднъж се изпуснете на висок глас, ще ви екзекутирам.

Особено в момента илдирийците не трябваше да научават за слабостта на своя вожд.

Като осъзнаха какво са направили, лекарите се спогледаха ужасени. Сайрок’х знаеше, че може да има абсолютно доверие на Брон’н, а що се отнася до групичката мъници, щеше да се погрижи да бъдат избити веднага след приключването на визитата. Наложителни решения. Тайната за нелечимата му болест не трябваше да излиза наяве. Поне засега. Народът не трябваше да изпада в униние.

Мъниците довлякоха какавидения трон до неподвижното тяло на Руса’х, за да може магът-император да се взре в безжизненото лице на третия си син. Губернаторът на Хирилка беше с подпухнали страни и изнежени черти. Видът му бе нездрав и… немощен.

Най-големият Джора’х винаги бе имал горд и доволен вид на мечтател — непрактичен и наивен. Вторият, губернаторът на Добро, беше мрачен и непоколебимо решителен, но лишен от милосърдие. Руса’х беше разглезен и леконравен, без други грижи, освен да се нахрани, да се надруса и да се забавлява с компаньонките си. Докато хидрогите опустошаваха Хирилка, губернаторът бе пропаднал в някаква бездна и нямаше желанието и волята да се измъкне от нея.

— Винаги си бил мекушав, Руса’х… и безгръбначен.

Запита се дали причината синът му да не излиза от безсъзнание не е просто страхът му да погледне грубата действителност право в очите.

Когато беше млад, все още престолонаследник, Сайрок’х също бе обичал много жени, но зачиташе единствено питомците си от благороднички. Въпреки това едва си спомняше майката на Руса’х. Като правеше толкова много деца, той чисто и просто създаваше оръдия за Илдирийската империя… каквото оръдие беше самият той.

А в момента престолонаследникът Джора’х беше най-важното от всички оръдия.

Само да разполагаше с малко повече време. И ситуацията да не бе така сложна.

Намръщи се, раздразнен от собствената си нерешителност и слабост — пронизващите болки раздираха черепа му отвътре, сякаш ято лешояди разкъсваха плячката си. Трябваше да изтръгне от Джора’х наивната му добродетелност, за да поеме отговорностите на управлението. Беше жестоко, но неизбежно. Магът-император нямаше време за състрадание.

Той кимна отсечено към Брон’н.

— Това, което се случи с губернатора на Хирилка, е предупреждение за всички нас. Империята може да си позволи загубата на един безполезен хедонистичен губернатор… но първородният ми син е жизненоважен за оцеляването на нашия народ. Не мога да си позволя да изгубя и престолонаследника.