Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Когато останаха сами в кралската спалня с личната му охрана пред вратата, Питър се обърна към Естара. Изпитваше огромна неловкост. Докосна брадичката й, вдигна лицето й, за да я погледне в очите.

— Мисля, че ако ми се наложи да застана пред цяла делегация от хидроги, няма да съм толкова уплашен, колкото съм в момента.

Естара го изгледа смаяна и се засмя. Напрегнатостта му мигновено се стопи.

— Уплашен си от мен?

— Не, уплашен съм от нас.

Преди тя да успее да отговори, вратата се отвори и ОХ влезе тържествено като обслужващо компи с поднос, върху който имаше бутилка вино и две съвършено прозрачни чаши, сякаш бяха невидими. Корковата тапа бе издърпана лекичко в гърлото на бутилката.

— Съжалявам, че ви безпокоя, крал Питър и кралица Естара. — ОХ сякаш изпита удоволствие от произнасянето на титлите. — Председателят Венцеслас ви изпраща тази бутилка с най-хубавото ханзейско вино. Отлежавало е цяло столетие и има репутация на най-добрата реколта, бутилирана някога.

Доволен да се заеме с нещо, Питър извади тапата и погледна етикета.

— Шираз от Релекер. Сякаш не ни е достатъчно изпитото тази вечер.

— Обзалагам се, че струва цяло състояние! — възкликна Естара.

Той наля в двете чаши и разклати лекичко тъмночервеното вино в тях.

— Правило първо: никога не се доверявай на Базил.

Питър пристъпи до една голяма саксия в ъгъла и лисна виното върху пръстта. След това я погледна със смутена усмивка.

— Вероятно е отровено.

Тя се разсмя, но Питър не се присъедини към смеха й. Не беше сигурен, че се шегува.

Докато ОХ изчакваше разколебан, сякаш се надяваше да получи допълнителни инструкции, Питър се усмихна едва-едва на съпругата си.

— От седмици изпитвам желание да останем насаме, но днес цял ден обикалям от едно място на друго, непрекъснато толкова ангажиран с нещо, че не ми остана време да помисля за това… до този момент.

Естара се засмя отривисто.

— Точно така се чувствам и аз. Не, че се… страхувам от теб, Питър, но цялата ситуация е… — опита се да намери точната дума — потискаща.

Питър поглади брадичката си.

— Може би ни е необходимо известно време да се отпуснем. Това, че се намираме в кралското крило зад затворените врати, не означава, че сме длъжни… в смисъл, не веднага, освен ако… в смисъл…

Естара отново се разсмя.

— Значи великият крал на Теранския ханзейски съюз всъщност е едно несръчно свенливо момченце! Сестра ми не го спомена.

Питър не беше напълно лишен от сексуален опит — естествено, Базил се бе погрижил за това. Председателят постоянно се стараеше кралят да е удовлетворен и послушен… а за един млад мъж с бушуващи хормони доставянето на дискретни любовници от време на време би трябвало да е най-доброто средство. Жените бяха красиви професионалистки и Питър никога се срещаше повторно с нито една от тях.

Базил бе дал на младия крал настойчив съвет:

— Никога, абсолютно никога не прави глупостта да се влюбиш в някоя от тях. Те не стават за това.

Питър намираше тези красавици за забавни, а и несъмнено му доставяха удоволствие, но всички бяха инструктирани почти да не разговарят с него и да се оттеглят веднага, след като го задоволят. Дълго време той дори не си даваше сметка, че това е недостатъчно.

А и Естара беше нещо съвършено различно.

Лицето на Питър се проясни от хрумналата му идея.

— Нали ми каза, че искаш да поплуваш с делфините. — Той се обърна към учителското компи. — ОХ, мислиш ли, че можеш да го уредиш дори в този късен час?

— Вие сте кралят. Такова елементарно желание не би трябвало да представлява трудност.

Естара изглеждаше облекчена.

— Да, с удоволствие бих поплувала, но за кратко.

Питър отвори вратата на коридора към кралското крило и стресна стражата. Кралят посочи с категоричен жест и ОХ тръгна най-отпред — маршируваше като навито войниче по коридорите. Зорката охрана се разбърза след тях.

ОХ подаваше сигнали напред. Светлините в бълбукащото езеро със солена вода, построено като пещера върху вулканичен остров, блеснаха. Питър и Естара, все още облечени в сватбените си дрехи, влязоха в отделни съблекални. Подготвяйки се за пристигането на младата жена, Дворецът бе ушил за нея безброй плувни костюми. Докато Питър се преобличаше, се питаше кой ли ще предпочете тя и как ще изглежда в него.

Най-накрая двамата се срещнаха сред влажния въздух на покрития басейн. Щом я видя, Питър престана да диша. Без помощта на съветници по стил и модни дизайнери Естара бе избрала трептящ пурпурнотюркоазен цял костюм, който полепваше по тялото й като люспи на дъгоцветен дракон.