Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Тъй като я бе виждал само в официални рокли, ешарфи и бижута, досега Питър бе разчитал единствено на въображението си, за да отгатне как изглежда под тях. Сега установи, че Естара от Терок е наистина изключително красива. Стройните й мургави крака бяха силни и гладки от тичането и катеренето по дърветата на световната гора. Имаше стегнати гърди, които изпълваха прилепналия сутиен. Ръцете й бяха силни и гъвкави. Върху лицето й се появи сияйна усмивка, щом тя забеляза, че я изучава с изумление.

— Аз също мога само да се любувам, кралю мой, но се надявам, че го правя по-дискретно.

Преди Питър да успее да отговори, ОХ разтвори люковете под бълбукащата вода на езерото. Три делфина се измъкнаха през тях като лъскави сиви торпеда и заподскачаха като разбеснели се видри. Търсейки компания, те вирнаха подобните си на бутилки муцуни във въздуха, забърбориха и заподсвиркваха. Естара ахна от удоволствие.

— Хайде — каза Питър. — Водата е топла и делфините са добронамерени.

Скочи и се гмурна в басейна.

Естара прояви по-голяма предпазливост, потопи се внимателно във водата и се с отблъсна от стената. Делфините заплуваха около нея, почукваха краката й, подскачаха и пръскаха лицето и косата й. Естара се разсмя.

Питър се хвана за тръбните им перки и те закръжиха с него по водната повърхност.

Застанал на ръба на басейна, ОХ наблюдаваше търпеливо. От време на време го заливаха водни пръски, които се стичаха по металната му броня, сякаш без да я мокрят.

— Имате ли океани на Терок? — попита Питър.

— Да, но живеем далеч от тях, в недрата на световната гора. Имаме тресавища, ручеи, малки езерца, но много по-малки от този басейн. Веднъж отидох с брат си Рейналд до едно селище край Огледалните езера и плувах под звездите.

Питър плуваше до нея.

— Не мога да се състезавам с теб.

— Няма нужда да се състезаваш — просто се забавлявай заедно с мен.

Той се приближи, целуна я бързо по влажните устни и се отдалечи светкавично, без да чака реакцията й. Когато се извърна да я погледне, очите й блестяха развеселени. Сърцето му затупка като побесняло.

— Благодаря — промълви тя, отпусната върху водата в плитката част на басейна. — Тъкмо от това имах нужда. Вече не ми е така напрегнато.

Яхнал един от делфините, Питър й показа как да го хване. Понесоха се един до друг, явно доставяйки удоволствие на разигралите се водни бозайници. Питър се пусна, гмурна се под водата и сграбчи крака на Естара. Тя го срита лекичко и когато той се вдигна да си поеме дъх, видя, че се залива от смях.

Питър не помнеше кога за последен път просто… се е отпускал, за да се позабавлява. Но това беше брачната му нощ, началото на медения му месец. Нямаше нищо нередно в това да се позабавлява.

Погледна към ръба на басейна и видя учителското компи да държи две огромни хавлиени кърпи. Питър нямаше представа колко е часът.

— Мисля, че ОХ ни дава знак — каза той и Естара погледна нататък.

— В такъв случай да го послушаме.

Този път тя изненада Питър с целувка, малко по-дълга и не така непохватна, както неговата. След което се измъкна от басейна като някаква екзотична пурпурнотюркоазена риба, проблясваща от стичащите се по кожата й ручейчета.

ОХ й подаде хавлията и тя я омота около тялото си, загледана в Питър, който беше все още в басейна.

— Хайде де — или искаш да те чакам?

Облякоха приготвените от прислугата халати. Когато излязоха от помещението с басейна, предвождани от ОХ, кралската гвардия продължаваше да чака търпеливо, без да показва изумлението си от непредвидимото поведение на двойката. Сега Питър и Естара се държаха много по-непринудено един с друг и щом приближиха кралското крило, влязоха в покоите, които щяха да споделят отсега нататък, хванати за ръце…

ОХ се оттегли, като затвори вратата след себе си. Най-накрая бяха останали сами в кралския апартамент и нямаше никакви непредвидени обстоятелства, които да ги разсейват и да им пречат.

С все още мокра от плуването коса, Естара го погледна право в очите.

— Никога не съм си представяла, че ще целуна за първи път съпруга си през брачната нощ. — Тя пристъпи закачливо към него. — Не е ли време да се опиташ да завоюваш сърцето ми след това толкова дълго и романтично ухажване?

Той плъзна ръце около кръста й и я притисна до себе си. Сърцето му заблъска още по-буйно и нервите му се опънаха като струни.

— Не е нужно брачната ни нощ да е краят на едно дълго ухажване, Естара. Защо да не е само начало? — Той повдигна вежди с искрена усмивка. — В края на краищата аз разполагам с всички ресурси на Ханзата, за да те впечатля.