Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Какво е зърнал там долу… Последните му думи бяха, че е красиво, много красиво. Никой няма представа нито какво е видял Роб, нито какво е искал да ни каже.

— Ние не сме първото военно семейство, което преживява подобна трагедия — измърмори Конрад Бриндъл. — Нито ще сме последното, разбира се. Синът ни изпълни дълга си. Доброволно и без страх. Гордеем се с него.

— Роб винаги е искал да служи в ЗВС — добави майка му. — За него това бе въпрос на чест.

— Да. И успя — отвърна Тасия. — Просто исках да го знаете.

След като се върна в квартирата си в марсианската база на ЗВС, Тасия научи тревожната вест, че ЕА все още не се е завърнала от тайната си мисия до Рандеву. Очевидно бе успяла да предаде съобщението на говорителката Перони, след като бойната група не успя да забележи укритите скитнически корабостроителници на Оскивъл. Но и очевидно компито не се бе завърнало.

Знаменитият скитнически търговец Ден Перони наскоро бе пристигнал на спешен полет за продоволствия до земната луна. Според попълнените от него документи за полета, Перони имаше намерение веднага да отпътува, тъй че Тасия не разполагаше с много време. Изписа една бърза ремора от базата на Марс и посвети последните часове от отпуската си, за да се срещне с него.

Откри побеснелия Ден Перони в кратерната космическа площадка върху тъмната страна. Застанал във вътрешността на купола, той крачеше нервно пред кораба си и търсеше да срита нещо или да се заяде с някого.

Тасия го приближи, облечена в работен костюм на ЗВС, и Перони се навъси, забелязал униформата й. Тя вдигна ръка, за да го успокои.

— Аз съм Тасия Тамблин, дъщерята на Брам Тамблин.

Перони примигна, после я позна.

— Да, сестрата на Рос! Чух, че служиш при зевесетата. По-добре стой настрана, защото точно в момента съм готов да застрелям някой от тях.

— Какво е станало?

Перони поклати глава.

— Някаква гадост. Попълних всичките необходими документи, но не са ги обработили правилно. Сега трябва да седя и да чакам до конфискувания си кораб, докато направят „проверка“. Дори не ми казват колко ще продължи всичко това.

Тасия му изказа съчувствията си.

— Голяма гъска — голяма бюрокрация. Бих искала да помогна, но военните нямат нищо общо с търговските разпореждания.

Перони махна пренебрежително с ръка.

— Трябва да те попитам нещо. — Тасия заговори по-тихо. — Изпратих персоналното си компи ЕА до Рандеву с предупреждение до Дел Келъм на Оскивъл.

Перони се ухили.

— Направи огромна услуга на всички кланове. След случилото се с дрогите там, не би ми се искало зевесетата да си изкарат яда на нас.

Тасия се намръщи.

— Но компито ми все още не се е върнало.

Търговецът не изглеждаше особено разтревожен.

— Компитата не са кой знае колко съобразителни, както знаеш. И най-добрите не могат да се измъкват от сложни ситуации. Така или иначе, останах с впечатление, че ЕА няма нареждане да се бави дълго. Би трябвало да спази инструкциите.

— Именно. Но я няма в базата на ЗВС. А и не е отбелязано да се е върнала.

— Напоследък доста скитнически кораби изчезват по трасето — отвърна Перони. — Възможно е ЕА да е пътувала със съд, който се е натъкнал на „непредвидени обстоятелства“.

— Дано не е. — Загрижена, Тасия му благодари. — Късмет с бюрокрацията.

Той се навъси.

— Аман от неприятности.

Бурният океански свят беше необитаем, еднообразен и анонимен. Върху отдавна закупените от скитниците оригинални илдирийски морски карти бе отбелязан само с някаква цифра. На никого не се бе сторил достатъчно привлекателен, за да му хвърли още един поглед.

Но за вентала беше съвършен.

Възбуден от присъствието на древното водно създание, Джес маневрираше с кораба през сиви облаци и фучащи ветрове. Светкавиците прелитаха от ураган към ураган, кръстосвайки неспирно мрачната атмосфера. Все пак сравнен със сатанинската система Исперос, където бе откарал навремето Кото Окая, този свят не изглеждаше чак толкова зловещ. Скитниците бяха свикнали със суровата красота.

Винаги беше превъзбуден, когато изследваше някое непознато място, но този път тръпката бе още по-голяма. Предстоеше му да направи нещо много по-важно от всичко, което бе правил в живота си. Последствията за целия Спирален ръкав можеха да се окажат потресаващи.

Джес се бе качил на мъглявинния гребач, принуден от обстоятелствата… или просто за да избяга от Ческа, за да излекува наранените си чувства и да остави галактическия конфликт на волята на провидението.