Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Исперос загива. Колонията се разпада. Ихи Окая, синът ти моли за незабавна помощ, тотална евакуация и спасителна група.

Всички вождове на кланове скочиха на крака — даваха си сметка за неотложността на проблема. Сватбените планове и политическите решения можеха да изчакат още някой ден.

— Имам два кораба тук — каза Ана Пастернак.

Крим Тайлар запресмята наум.

— Имам един товарен кораб. Побира само петима пътници, но мога да натоваря голямо количество съоръжения и продоволствие. Исперос… какво отвратително местенце.

Ческа огледа вождовете.

— Добре, вие двамата отлитайте възможно по-бързо. Искам списъка на всички съдове, които се намират на Рандеву — особено на тези, които могат да отлетят незабавно.

Тя отново прегледа съобщението. Много добре си спомняше посещението си на изключително знойната планета.

— Няколко от подземните помещения вече са рухнали. Два от животоподдържащите генератори са спрели да функционират и лавата е започнала да прониква през стените. Кото не разполага с много време.

Главите на фамилиите се оттеглиха. Скитниците отдавна живееха на ръба на бръснача и многократно се бяха сблъсквали с подобни ситуации. Въпреки дребните караници, всички кланове се обединяваха, когато се налагаше да помогнат на своите братя и сестри.

Ихи Окая се опитваше да не даде израз на тревогата си за своя най-малък син.

— Кото ще се справи с проблема, докато екипите ни стигнат дотам. Той е гений.

— Никой не се съмнява в това — отвърна Ческа, макар да си даваше сметка, че дори скитническата изобретателност не е в състояние да се справи, когато лавата може всеки момент да разтопи стените. — Ако се плашехме от рискове, нямаше да сме такива, каквито сме.

Ихи Окая се засмя с пресъхнало гърло.

— Ческа, изразяваш се като говорителка дори когато разговаряш с мен насаме. — Тревогата отново се изписа върху лицето й. — И все пак Кото не би искал помощ, ако ситуацията не бе излязла от контрол до такава степен, че да не може да се справи сам.

Докато ЗВС продължаваха да изчисляват цената на поражението на Оскивъл, бойните флоти от десетте квадранта се опитваха да си дадат сметка по какъв по-различен начин могат да действат, за да се защитят от хидрогите.

Цялата масирана артилерийска мощ имаше нищожен ефект срещу бойните кълба. Новите въглеродни и фрактурнопулсаторни снаряди не свършиха работата, която очакваха оръжейните инженери на ЗВС, макар да бяха причинили известни поражения. Бойните компита-камикадзе бяха унищожили няколко вражески съда, но това беше съвсем недостатъчно.

Междувременно новосформираната разузнавателна флота от компита не изпращаше никакви съобщения, които да потвърждават изтребването на дрогите на Голген от масираните кометни удари на скитниците.

До този момент единственият случай, при който обитаващите дълбоките ядра извънземни бяха пострадали от човешки удар, беше при опита с кликиския факел, и то по случайност.

Така или иначе, ЗВС и Ханзата все по-често обсъждаха повторното използване на факела — този път целенасочено — като крайна мярка, дори без да са наясно с целия мащаб на последиците. След унищожаването на техническата наблюдателна платформа никой не бе проучвал новородената звезда отблизо.

Удовлетворен, че не се е насочил към поредния директен сблъсък, след какъвто бяха последвали пораженията на Оскивъл и Юпитер, адмирал Лев Стромо предвождаше малобройна изследователско-проучвателна мисия към Ансиър. Може би щяха да намерят някакъв ключ, някаква неразкрита слабост на хидрогите.

Генерал Ланиан бе предоставил на Стромо един дреднаут, зелен жрец за бърза комуникация и двойка крайцери манта. Официално Ланиан обяви, че подобна минимална сила демонстрира увереността на ЗВС, че напълно са унищожили хидрогите на Ансиър, но печалната истина беше, че теранската военна машина не разполагаше с повече кораби. Адмиралът бе принуден да се справи с наличните възможности.

Докато приближаваше новородената звезда, Стромо удвои наблюдателните екипи и изпрати широкообхватно крило ремори да огледа границите на слънчевата система за някаква следа от пъклените бойни кълба. Окаяните му три кораба не биха могли да се възправят срещу хидрогите и той предварително бе решил да предприеме светкавично оттегляне при евентуална заплаха. В края на краищата ЗВС не можеха да си позволят да губят още кораби.