Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Продължаваше да изстрадва унизителното поражение на Юпитер и години наред бе ръководил паради и се бе занимавал с канцеларска работа, вместо с активни командни действия в квадрант нула. Отлично знаеше, че зад гърба му военните го наричат с присмехулното Домашаря. Сега имаше намерение да възстанови достойнството и честта си.

Знойно бялата топка на Ансиър изпълваше звездното пространство пред тях. Блещукащите отломки на четирите разрушени луни кръжаха в безредица, все още нестабилизирани в пръстен. По замисъл това беше един от най-грандиозните космически инженерни проекти.

Щом забеляза вихрените урагани от йонен газ, Стромо се замисли как бяха ударени изневиделица от факела нищо неочакващите хидроги при унищожаването на тяхното убежище. Но не изпитваше никакво съчувствие към тези чудовища, особено след безмилостните им и безразборни репресивни мерки, които бяха предприели едновременно срещу хората и илдирийците. Вторачен в създаденото от човека слънце, адмиралът го възприемаше като гробница на най-пъклените врагове на човечеството. Проклетите хидроги си го заслужаваха!

— Пристъпете към сондите. Да направим цялостен преглед как гори тази звезда.

От двете манти като метални оси се понесе ято автоматизирани сателити и влезе в орбита около горещото слънце-джудже. Някои от уредите навлизаха в плазмените слоеве и изгаряха, изпращайки данни до края, други само прекосиха развяващата се корона.

Досега учените на Ханзата би трябвало да са натрупали достатъчно данни — бяха минали шест години от раждането на сътворената от човека звезда. Досега земеобразуващите екипи би трябвало да приключат с подготовката на четирите луни за първата вълна смели заселници…

Застанал на мостика на дреднаута, Стромо усещаше нетърпението на екипажа. Външното крило ремори докладва за отсъствие на следи от бойни кълба на хидроги. Той пое дълбоко въздух и издиша съвсем бавно. Рутинна акция за събиране на важна информация. Това беше всичко.

Стромо се бе изкачил по йерархичната стълбица благодарение на ловки политически манипулации, впечатляващи тренировъчни маневри и бюрократични успехи — все важни умения в мирно време, но абсолютно несъществени в момента. Никой не бе подозирал за съществуването на враг като хидрогите.

От мисълта да се изправи срещу обитателите на ядрата усети да му омекват краката. Твърде недостойно поведение от страна на един толкова обсипан с награди герой, потушил бунта на Рамах.

Тогава Стромо беше още майор. Колонистите на Рамах бяха обявили независимостта си от Ханзейския съюз. Бяха скъсали Ханзейската харта и бяха заграбили всички финансови активи на отдалечените светове от планетарната банкова система. Реквизираха товарите на търговски кораби и конфискуваха съдовете, обявявайки ги за ресурси на „суверенния свят Рамах“. Предводителите на бунта бяха надменни и наивни, и се лъжеха, че са независими. Не си бяха дали сметка до каква степен населението е зависимо от медикаменти, храни, техническа помощ и съоръжения.

Стромо просто знаеше как да се справи с тях. Пристигна със сплашваща група бойни кораби, които влязоха в орбита около Рамах, обяви правителствения им съвет извън закона и лиши населението от закрилата на Ханзейския съюз. С мощен рейд окупира с елитните си войски трите главни космодрума на Рамах, където войниците на ЗВС си възвърнаха пленените търговски кораби, като конфискуваха и местните съдове, обявявайки операцията за частична компенсация за незаконно присвоените финансови активи.

След това наложиха блокада и постоянно излъчваха заблуждаващи търговски съобщения за продоволствието и лакомствата, които ще достави Ханзата само в случай, че Рамах отново започне да търгува. За четири седмици радикалното правителство бе свалено и група послушни политици отново подписа Ханзейската харта. Стромо се гордееше, че е възстановил дипломатическите отношения.

Такъв враг беше понятен на адмирал Стромо. Хидрогите обаче никога не можеха да бъдат победени със залъгалки и пропаганда…

На втория ден от огледа на Ансиър дежурните техници спешно повикаха адмирала от каютата му, където попълваше бордовия дневник и файловете си.

— Нещо се случва долу, сър. Долавяме странни флуктуации и аномалии в дълбините на слънцето. Някакво… раздвижване.

— Във вътрешността на планетата? — Стромо навлече командирския си жакет и светкавично излезе от каютата си. — Но там е горещо като на слънце!