Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Какво искаш? Защо пристигаш тук? — попита Бенето.

Хидрогът извърна лъскавото си живачно лице към него. Макар да не можа да разчете израза му, той усети нотка на презрение от страна на извънземния. Разтърси го страх.

Хидрогът проговори:

— Съюзил си се с верданите, нашите врагове. И ти като тях трябва да изпиташ страдание, да се съсухриш и да умреш.

Бенето усети изблик на гняв и уплаха по цялата мрежа на световната гора. Пое дълбоко въздух, за да събере сили.

— Не съм чувал за никакви „вердани“.

Но когато информацията от мрежата на световната гора протече през него, му стана ясно. Дърветата! Разумното съзнание на световната гора хидрогът наричаше вердани.

Пратеникът продължи:

— Усетихме присъствие на противните дървета тук. Смятахме, че световната гора отдавна е изтребена, но сигурно са останали скрити останки… оцелели. Помогнали сте им отново да се разраснат.

— Да, така е — отвърна предизвикателно Бенето.

— Всички те трябва да бъдат унищожени.

Сякаш самата гора нашепваше отговорите в съзнанието му.

— Защо? Дърветата нямат желание да воюват с вас. Може би и вие, и те умишлено сте оцелели в тази ужасяваща война.

Блестящият пратеник остана непреклонен.

— Ти ще ни съобщиш централното местонахождение на оцелелите вердани. Къде е разположена първичната световна гора?

Злокобните бойни кълба плуваха като покрити с шипове юмруци над него. От пирамидалните им връхчета припукваха енергийни проблясъци. Пратеникът добави:

— Кажи ни и ще оставим хората живи.

Почерпил смелост и разбиране от информационен поток в глъбинната база данни на разумната гора, Бенето отвърна:

— Отказвам. Световната гора е по-велика от мен и от което и да било човешко същество.

Усети растящата непоколебимост на дърветата, които усилиха волята му. Вече не усещаше страх, а непоклатима убеденост за съпротива. Много, много отдавна световната гора се бе разпростряла върху хиляди планети, но след това почти напълно била изкоренена. Хидрогите били натикани обратно в газовите гиганти. Останалите воюващи също пострадали и били почти напълно унищожени.

— В такъв случай вашата раса ще изпита последиците.

— Ние ще ви победим. — Думите сякаш не излязоха от гърлото на Бенето, а произхождаха от някъде другаде, от съзнанията на други зелени жреци или на световната гора. — Ние притежаваме оръжия, които хидрогите дори не могат да си представят.

Земята под сферата на пратеника се размърда и се сгърчи, сякаш цяло стадо гризачи копаеше тунели под нея. Нещо в Бенето осъзнаваше какво се случва. Той примигна във вцепенено очакване.

Внезапно изскочиха подобни на камшици корени с блещукащи връхчета, по-твърди от всяка материя, която Бенето можеше да си представи. Извиха се като жила и пронизаха стените. Съскайки и цвъртейки, върховете пробиха диамантената бариера и проникнаха във вътрешността на капсулата.

Израстъците на световното дърво запечатаха пробойните, изсмуквайки огромното налягане и отровната атмосфера. Кълбото от корени се разрасна и изпълни извънземната сфера.

Пратеникът-хидрог изгуби човешките си очертания, задушен в прегръдката на змиеподобните корени. Нови върхове проникнаха през дъното на сферата, и я разпукаха.

Задействайки невидими двигатели, пратеникът се опита да вдигне сферата над земята и да отлети, но корените я смъкнаха надолу. Сферата се напрегна да се издигне и опъна вкопчилите се в нея корени, но те я държаха неумолимо. Върху прозрачните диамантени стени се появиха пукнатини като следи от мраз.

Бенето наблюдаваше битката, по-непоколебимо уверен от всякога.

Хванатият в капан хидрог се съпротивляваше, но изглежда, вече агонизираше. Изгубила формата си, живачната материя се процеждаше като киселина по яростните корени.

Обезумелият гъстак продължи да се разраства и да поглъща хидрога, докато от течнокристалното извънземно не остана само размазано петно. Корените задръстиха кълбото, разбиха го най-накрая на отломки и на земята остана само сплетено кълбо от почернели, умиращи корени.

Но победата бе твърде незначителна и краткотрайна. Бойните кълба над главата на Бенето се размърдаха.

Той погледна към тях и тържествуващото му изражение се смени от вцепенение. Преди беззащитните колонисти да са успели да открият каквито и да било убежища, обитаващите ядрата извънземни подложиха на опустошение цялата планета.

Шипестите сфери се понесоха ниско над Гарванов пристан, като разпръскваха зловещи вълни от смразяваща пара. Вледеняващите вълни съсухриха зърнените плантации и ги превърнаха в черен прах.