Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Кметът Хенди продължаваше да издава безнадеждни разпореждания за евакуация. Много от жителите се втурнаха към транспортните си средства, отлетяха към отдалечените си домове и се изпокриха в подземни убежища. Сградите бяха построени да издържат на яростни бури, но нищо не можеше да издържи щурма на хидрогите.

Обори и огради се превръщаха в замръзнали трески. Сини светкавични дъги разкъсваха цялото пространство. Подплашени кози се мятаха във всички посоки, врещяха и подскачаха… покосявани при всеки блясък.

Само за броени минути бойните кълба опустошиха хиляди декари земеделски култури и превърнаха грижливо засадените и наторявани площи в пустош. В Колониалния град светкавиците им взривиха десетки постройки. Вълни смразяваща мъгла вледеняваха складове и силози.

Бенето сграбчи най-близката фиданка и предаде всичките си мисли и впечатления на световната гора — отправи ги като отчаяна молитва. Единствено той можеше да съобщи случващото се тук. Световната гора, зелените жреци, семейството му и дори Ханзейският съюз трябваше да узнаят. Не бе в състояние да направи нищо друго.

Бойните кълба отново се събраха на едно място, квартет от безмилостни сфери, скупчени в небосвода. След това оставиха пушещите развалини на Колониалния град и опустошените ниви зад гърба си и се насочиха към непокорната дъбрава от световни дървета.

Бенето не изпускаше фиданката от прегръдката си. Притисна буза до кората й и заизпраща мислите си по мрежата. Искаше да се слее с всеобщото съзнание на гората, за да намери душевно убежище.

Всички загинали на Гарванов пристан трябваше да бъдат запомнени, всички дръвчета, които той и Талбун бяха посадили, всички усилия на невинните заселници да опитомят този неприветлив свят. Той стискаше дръвчето и изливаше мислите си по телевръзката. Обхвана далечната гора със съзнанието си и се промъкна в нея. Единственият възможен подслон.

Кълбата мятаха мъгли от мразовити вълни върху обречената горичка. Щом първите дръвчета започнаха да се съсухрят, Бенето изпита усещането, че по — вените му потича леден огън. Дочу със съзнанието си странните вцепеняващи писъци на световната гора, отприщили трупани хилядолетия страх и ужас.

Впрегна всичките си сили да държи очите си отворени и изпращаше последните си съобщения, докато хидрогите приключваха безмилостната разруха.

Един млад зелен жрец тичаше ужасен по коридорите на вцепенения гъбен риф и крещеше. Дърветата се бяха свили, изтръпнали от ужас. От надвисналите балкони Рейналд долови обхваналото зелените жреци смразяващо отчаяние и страх, които проникнаха до мозъка на костите му.

— Отче Рейналд! — задъхано каза зеленият жрец. — Хидрогите нападат Гарванов пристан.

Седнала в залата за приеми, където двамата с Ютеър съветваха Рейналд по повод предстоящата му сватба с Ческа Перони, Лиа се изправи и промълви с дрезгав глас:

— Бенето е на Гарванов пристан!

Рейналд скочи и погледна невярващо приносителя на съобщението.

— Бенето ни изпраща съобщения по телевръзката — продължи младият зелен жрец, като се мъчеше да овладее паниката си. — Къде има фиданка? Трябва да…

Той се втурна към нежното растение в украсения глинен съд близо до празния стол, запазен за очакваната да пристигне Ческа. Докосна дръвчето, притвори очи, след което отново се обърна към Рейналд.

— Брат ви казва, че хидрогите унищожават земеделските площи. Използват вледеняващи мъгли и син електрически огън.

Задъхвайки се, жрецът описа разрушителната заплаха, отправена от пратеника на хидрогите срещу световната гора — верданите — и човешката раса.

— Как можем да помогнем на Бенето? — попита Рейналд. — И на всички там? Заплашва ги ужасна опасност.

— Цялата световна гора е заплашена! — Жрецът отново затвори очи. — Дърветата на Бенето са се противопоставили и са унищожили пратеника. Но това не е било достатъчно… абсолютно недостатъчно.

Навън в пренаселената терокска гора безброй ужасени зелени жреци закрещяха новината, стискайки огромните стволове в очакване на нова информация от Бенето. Работниците се спуснаха от виещите се растения. Младежи забръмчаха с въздухоплани, разпространявайки дочутото за катастрофата. Всички терокци скочиха като един, но не бяха в състояние да помогнат по никакъв начин на световната гора на далечната планета… нито на Бенето.

Рейналд стоеше заслушан в ужаса и паниката, обхванали гората. Във всяко селище по планетата, от Огледалните езера до крайбрежната ивица, зелените жреци постъпваха по същия начин.